автор: Ranobudniche

Разроших косите на вятъра с пръсти,
от бели цветя му направих венец,
от бисерни миди му низах огърлица,
звънлив, улових му, да пее щурец.
И съчки събрах, да го топля през зимата,
и риза уших му от снежен сатен,
и гозба наготвих - да хапнем двамина...
Но как да му кажа... да дойде при мен?