Магарешки бодил,
подгонил вятъра,
главата ми отмина
със презрение.
Това съм аз -
загърбил раните,
пироните (и римите)
ронлив и...
пъстър - движа се.
Рунически реален
и отсъстващ.
Парчета разноцветни
близости
са тайната душа
на глината.
Пристъпвам -
пръст, прекрачила
реката си.
Във моя свят -
две шепи,
с детска длан.
Голям
и шепотен,
не мога сам.