Летя в мрака на нощта, във формата на черна сянка. Няколко часа съм вече на вън, във ветровитата и неспокойна нощ. И ето, че най-сетне намерих "вечерята" си. Не ме разбирайте погрешно смъртни люде. Аз се храня единствено със сексуални емоции.
Ето! Стигнах до нейния прозорец на апартамента и на петия етаж. Вътре е тъмно... усещам аромата на напрегнатите и сънища. Протегнал съм към нея, своето тъмно съзнание. Тя е слаба, няма да се противи дълго. Вече и аз самият влязох през прозореца при нея. Със своето тяло във формата на уродлива сянка, легнах на гърдите и. Тя започна да диша тежко и много бавно. Обладах целият и ум със своите порочни и грешни мисли... и ето, че вече нужната ми "храна" - нейните емоции, започнаха да се вливат в мен.
Момичето вече крещеше от безумния кошмар, в който я бях вкарал.
Свърших работата си... а на бледата луна, се е изписало лицето на смъртта.
Усмивка, за да я поздравя и толкоз. Всичко за тази нощ свърши!