автор: lisiza

Болест е твоето име
заушка, гръдна жаба, равматизъм.
Не дишам, не се движа, не живея,
не преглъщам болка и радост не усещам.
Пълна амнезия, аритмичност, аневризма
с тази тежест в гърдите
не мога да си ида, не мога да остана
да избягам, треската при теб ще ме върне.
Спъваш краката ми
връзваш тялото ми на възел
за глътка въздух с вятъра се боря
капките по устните злорадо изстиват.
Да си до мен, да те докосвам
да те изпивам със същността си
спираш ме.
Ходилата отказват
изгорени от вътрешна жарава
острите ръбове на стъклото
влизат във вените жадни
да спрат
да не мисля, да не се срамувам
да произнасям името ти
при всяко вдишване.
Болест си с ръце на паяк
изплел мрежа от съмнения
затворила клепки от разума
потъвам в забранена зона.
Да те прогоня,
да те изчистя, да се махна от теб
с мисли напоени със спирт
най-чисти тампони за несбъднати
любови
премахвам заразните оттоци
на живо изтръгвам името ти с нокти.
Животът без теб е леко дихание
гмуркам се на дълбоко в спокойни води,
сега кислородът не достига, заразно болна
протягам към теб ръце - скъпо лекарство
изпивам те за цял живот
и идваш усмихнат
хладно безразличен
без аспирин и термометър
поласкан от моята треска.
Болест раздаваш с присъствието си
името ти е затаена зараза
премълчавам за температурате си
и ти ме отминаваш...

2002г.