автор: Riven

Подземният Град

Година - 2041; месец - Септември; ден - 19; 23.45 земно време
Място: Тунела в планината Аргения;

Взривът беше последван от камара от камъни, отломки, пръски вода и всякакви неща, които се срещаха в изоставения тунел. Облак от прах покри всеки и всичко... Властваше тишината, като се чуваха само далечните звуци на горящите отломки, както и цвърченето на няколкото прекалено любопитни плъха. Нямаше никакви признаци на живот от нашите герои, поне не още. Изведнъж от дебрите на тунела се появи някаква сянка, която оглеждаше пораженията (разрушеният тунел най-вече), след това сянката започна огледа си над изпадналите в безсъзнание тела, извади скритият си в десния си ботуш бластер, насочи го към тях и след, като се отдалечи на безопасно разстояние застина, като явно изчакаше да се събудят. Дълго време след, като бомбата избухна телата започнаха да издават признаци на живот. Първи започна да мърда Zelux, който даже стана и изтърси прашасалите си дрехи.
- Оухх... - каза през зъби той. - По дяволите! Мразя ги тези бомби.
След, като се пооправи, той се зае да разбуди и останалите. След малко разтърсване и няколко шамара всички се изправиха на крака, пъшкайки и изтупвайки дрехите си. Дойде времето да преценят пораженията. Всъщност те не бяха толкова големи: на Zelux му нямаше нищо, освен лекото мозъчно сътресение; GameMan имаше само навехната ръка, малко синини и "бумтящи" уши (явно, че бомбата му се беше отразила); X-Maniak както винаги се беше отървал без последици с изключение на прокъсаните си на няколко места дрехи, които го оприличаваха повече на скитник от колкото на пазител; Blaz3 се беше покрил и на него също му нямаше нищо, но най-пострадалият беше Doktora, който беше покрил с тялото си Blaz3, който се оказа като най-важното звено в тази операция. Неочаквано за тях най-накрая се обади и новодошлият, който ги наблюдаваше вече няколко часа безмълвно, застинал, прикрил се в сенките на тунела.
- К'во правите момчета? По каква работа сте тук? - попита ги той, като не ги изпускаше с очи и като ги държеше на мушката на оръжието си.
- Пак ли бе? Кой си ти? - попита го троснато Zelux.
- Въпросите задавам аз! - отговори му заповеднически той. - Все пак имам едно предимство, и то е в ръцете ми и е насочено срещу вас. Чаткаш ли?
- Добре де. Добре! Аз съм Zelux - рицар-ронин, другите са X-Maniak - пазител, GameMan - също пазител, другите двама са Doktora, който има нужда от медицинска помощ и Blaz3, който е извънземен и има нужда от презареждане.
- Каква компания. Рицар-ронин, извънземно и двама пазители. Не знаех, че още има такива като вас. Мислех, че сте изчезнали... Аз съм omega-x. Един от 5-те водачи на подземния град. Друго не ви трябва да знаете за момента, а и не ви интересува. Как узнахте за това място?
- Ами каза ни богинята ally. - отговори му X-Maniak.
- Нашата богиня ли? Щом ви е казала за това място сигурно е имала нещо в предвид. Елате с мен ще ви заведа в града ни. Там ще поговорите с останалите ни водачи.
След, като каза това той тръгна пред тях, като прибра оръжието си. Другите първо се спогледаха, но накрая решиха да го последват просто, защото нямаше какво друго да направят. Пътят им беше доста дълъг за това трябваше да помагат на Doktora. Той продължаваше напред, като постоянно завиваше на някъде така, че човек да не може да си спомни пътя. Не след дълго започнаха да преминават през няколко разклонения. След малко omega-x, се обърна към тях и им каза:
- Внимавайте защото ще трябва да преминем през "Тъмната Зона".
- Какво е това място? - попита го загрижено GameMan.
- Това е най-опасното място тук долу. За да се стигне до нашият град трябва да се премине през тази зона населявана от вампири, не мъртви и всякакви гадни същества, които обитават това място още от времето на войните. Писнало ми е от тези мръсни гадини, които се множат адски бързо. Препоръчвам ви да извадите оръжията си и да ни вдигате шум, ако искате да стигнем живи в града. Ясно ли е? Хе хе...
- Да, добре. - казаха всички тихо, след което извадиха оръжията си. Меча на X-Maniak и брадвата на GameMan светеха ярко явно предусещайки предстоящ бой. GameMan обаче реши да извади и любимото си от скоро време бластерче, с което също си служеше доста добре. Doktora също извади бластера си, а Blaz3 най - накрая извади от някъде оръжието си, което се оказа мощен мини лазер.
И така шестимата продължиха напред, като много внимаваха да не шумят. Точно минаваха през едно разклонение, когато Blaz3 случайно спря и се закова на място. GameMan, който се беше заблял някъде се блъсна с всичка сила в него. В резултат на това Blaz3, който беше доста по - слаботелесен отхвърча на метър напред и се срути върху останалите пред него. Шумът от падането им се разнесе по коридорите на подземията. Екота продължи няколко минути, така че едва ли имаше някой в подземието, който да не беше разбрал, че те са тук...
- Бягайте с всички сили! - извика им omega-x, като се втурна напред, а междувременно извади оръжието си. - По-бързо...
Другите не чакаха втора покана и тръгнаха да бягат след него. Но скоро започнаха да се чуват отдалечени крясъци и нечовешки звуци, които все повече и повече се приближаваха и не след дълго сякаш идваха някъде до тях. Оmega-x се обърна и стреля. Светлинният лъч премина близко до Doktora, който беше един от последните и един вампир падна покосен на земята. Задаваха се още няколко групи от гадините. Все повече и повече се множаха. X-Maniak обезглави няколко прекалено нахални вампира, а на няколко отсече ръцете, но колкото и да беше странно те не кървяха. Техните сънародници ги оставиха на зомбитата, които се опитаха да ги изядат. Какви безмозъчни гадини. Те не бяха от класата на безсмъртните и почти всесилни вампири... Съществата продължиха да се приближават, като си проправяха път през труповете на обгорените и обезглавени зомбита и обгорените останки на десетките любопитни плъхове, намерили най-накрая достойния си край. GameMan отсече поне няколко дузини крайници на по-нахалните вампири или зомбита, но на тях им нямаше нищо или почти нищо. Проклети безсмъртни гадини!
- Опитайте се да им отрежете главите. И веднага след това да ги пронижете в сърцето. - каза им omega-x. - Ето ви и няколко светлинни гранати, но те са още прототипи и не работят както трябва.
След това той извади от робата си някакво оръжие, много наподобяващо на сребърен меч. И се включи към отбраната с няколко усмъртени вампира, които беше пронизал точно в сърцата. GameMan се замисли за секунда погледна брадвата си. След секунда на лицето му изникна ехидна усмивчица.
- Момчета отдръпнете се и ме оставете да се справя с тази бъркотия...
- Абе ти луд ли си бе? - извика му omega-x.
- Ха, ха... Само гледай. Време е за малко фън...

„О, брадва на гнева дай ми сила, за да се справя с противниците ми. Позволи ми да ги съкруша с могъщата ти сила и да нахраня остриетата ти с кръвта им!!!"

За няколко секунди GameMan сякаш се преобрази. Учите му станаха кърваво червени, а злокобна усмивка беше озарила лицето му. Той се затече с все сили към групата твари намираща се само на метър и нещо зад тях. Веднага щом достигна до тях той започна да коли, да реже и да сече всичко, до което се докопаше. Навсякъде хвърчаха останките на зомбитата. Вампирите също започнаха да намират смъртта си, въпреки така нареченото си безсмъртие. Все пак и те си имаха слаби места. Но те поне не оставяха трупове след себе си. Просто изчезваха и ставаха на пепел. Минутите минаваха, а малко по - малко гадините започнаха да изчезват и след десетина минути от тях нямаше и следа, като се изключи зловонието, което беше изпълнило въздуха около тях... Кръвнишкият поглед на GameMan започна да изчезва и след малко пак си беше същият мърморещ глупак и смелчага с голяма уста.
- Браво бе пич. Как го направи това? - зачуди се omega-x.
- Ами такъв съм си смел, силен, хубав, ум...
- Не че искам да те прекъсвам, ама виж какво идва зад нас.
Няколко пъти по-голяма група от вампири и зомбита се задаваше от тунела. Този път и силата на GameMan нямаше да им помогне. Трябваше да бягат. Колкото се може по-бързо.
- Да му е** м****а. - извика GameMan и се затича заедно с приятелите си в противоположната посока.
Не след дълго обаче и пред тях сякаш от нищото изникна поредната група от гадини...
- Момчета явно е, че сме обградени. - каза им Zelux. - Аз се заемам със зомбитата. Предлагам Blaz3 и Doktora да ми помогнат, а пък X-Maniak, GameMan и omega-x да се справят с вампирите. Съгласни ли сте?
- Даааа. Let the battle begin… - казаха останалите в един глас.
X-Maniak, GameMan и omega-x се обърнаха и посрещнаха първата орда от вампири. Дойде времето и X-Maniak да призове силата на оръжието си.

„О, могъщ меч изкован от двамата могъщи крале на огъня и леда. Дай ми сила да се справя с враговете си. Дай ми от ледената си ярост и от могъществото на огнения ти пламък. Призовавам те да ми помогнеш сега!!!"

X-Maniak вдигна меча над главата си, завъртя го над главата си и го хвърли към вампирите. Великият меч за секунди беше обгърнат от силна синкава светлина, след което за миг групата от гадините пред него се вледени. Миг след това ярка, но този път огнено червена светлина озари канала и огромната горещина излизаща от меча покоси вледенените вампири. За по-малко от секунда и от тях не остана нищо, дори и капка вода...
Междувременно Blaz3 и Doktora, подпомагани от Zelux стреляха на поразия по зомбитата. Добре, че нямаха пълнители за сменяне, защото и Blaz3 и Doktora стреляха по-почти най неточния начин, или както се казва спазваха приказката „Пуцай куме, пуцай". Зомбитата изяждаха труповете на убитите си "сънародници". Първите редици от тях бяха покосени от бластерният огън на тримата приятели. Но идваха още много и не след дълго подът се изпълни с няколко доста големи купчини от тези разлагащи се гадове, а тунелът се изпълни с миризмата на разлагащо се месо и кръв. От другата страна беше същото. Постепенно шестимата бяха притиснати от многобройните гадове идващи от всяка страна и бяха принудени да опрат гърбовете си един в друг и да се защитават с последни сили за не умрат, или дори, ако това стане то поне да умрат, повличайки колкото се може повече гадини с тях в АДА... И точно, когато всичко изглеждаше трагично, около тях избухнаха няколко големи бомби, които ги заслепиха за малко и успяха да разфасоват една не - малка част от гадините около тях.
- Шефе! Побързайте! - обадиха се няколко гласове от страната на зомбитата.
- Това са дружките ми. - извика на другите omega-x, и веднага щом можеше отново да вижда бързо се запъти към приятелите си последван от останалите, които също се разбързаха, защото видяха нова приближаваща се група от вампири и зомбита. Всички заедно се запътиха бегом към града. Оставаха им още 500 метра, а гадините се приближаваха. Един от познатите на omega-x спря за малко и остави някаква бомба с часовников механизъм. Оказа се светлинна бомба. Имаше много малко от тях и все още бяха в процес на доразвитие, като повечето бяха прототипи. Бяха точно до портите, когато ударната светлинна вълна ги събори на земята. Те успяха да станат и бързо влязоха през отворените, грамадни и изпълнени с шипове порти от титан и облицовани от сребро. Гадините ги бяха оставили... Поне за сега.
- Уф! Баси! Този път бяха много. Нали момчета? - попита приятелите си omega-x.
- Мдаа... - отговориха му те. - К'во правеше толкова далече? Знаеш, че там е опасно.
- Знам, знам. Но сега имаме по-важна работа. Трябва да заведа тези хора при управата. Имаме работа за вършене. Впрочем това са Pinko/Розовият/ и Public_enemy /Обществения Враг/, каза на Zelux и останалите той, след като се обърна към тях. Моля последвайте ме, защото имаме важни неща за обсъждане. Но първо ще починем. Трябва да сте свежи за утрешните изпитания, защото предполагам защо сте дошли тук. Но за това утре. Сега е време за почивка.

"Не е важно количеството а качеството (освен, когато количеството не е наистина много)"

Из "Философия на скитниците "том 4.