автор: Riven

Преминаване през планината Аргения" - 2 част

Година - 2041; месец - Септември; ден - 17; 12.45 земно време
Място: Планината Аргения, 2 дена след битката;

И така, след два дни спане нашите уморени герои, вече отпочинали решиха да продължат пътя си, от който все още оставаше твърде много, а и беше изпълнен с безброй видими и невидими опасности. Предстоеше им да преминат през планина с изключителен нестабилен климат, затова трябваше да внимават много. Естествено в началото всичко беше много лесно, докато...
Докато не стигнаха първото голямо препятствие. По протежение на целия път пред тях имаше няколко тона сняг под формата на снежни преспи, а по това време тук беше невъзможно да има сняг. Температурите бяха прекалено високи за това, но явно в тази планина нещата стояха по друг начин. Трябваше да решат как ще продължат напред, защото за връщане и дума не можеше да става.
- Какво ще правим? - попита другите около себе си Zelux.
- Защо Blaz3 да не вземе да махне снега с помощта на силите си? - каза GameMan. - Все пак е извънземен.
- Това, че ви спасих ми костваше доста голяма част от силите. - каза Blaz3. - Първо, аз не съм всесилен, и второ трябва да се презаредя някъде, за да възвърна силите си.
- И къде по - точно? - попита го X-Maniak.
- Ами, ако наблизо имате електроцентрала или някакъв енергиен източник, и освен това ще ми трябва и "Енергиен медальон".
- И къде по дяволите да ги търсим. - каза сприхаво GameMan. - Тук е планина все пак. Електроцентралите не растат по дърветата! Няма от къде да ги изкопаем тези простотии!!
- Всъщност има откъде. - каза някакъв странен женски глас зад нашите герои. Само трябва да знаете къде да ги търсите.
Всички се обърнаха едновременно, но зад тях нямаше никой.
- Аз съм богинята на доброто. Казвам се ally.
- Богиня ли??? - казаха невярващо в един глас всички. Има ли още такива неща???
- Аз лично не вярвам в такива богове, богини ли там к'во са... - каза Zelux. - Вярвам единствено на себе си, и на моите лични способности. А пък и годината е 2041. Дори и да ви има сте отживелица.
- Съгласни сме с него. - отговориха останалите едновременно.
- Дори и да не вярвате в мен или по - точно в нас, аз все пак искам да ви помогна, за да стигнете дома си.
- И как по - точно? - попита Doktora. - Ще махнеш снега ли?
- Това не мога да направя. - отговори му ally. - Има си неписани закони за това. Но мога да ви кажа къде може да се презареди Blaz3.
- Ми хубаво. - каза X-Maniak. - И от къде?
- Няколко метра надясно от вас има таен бункер. Ако, и когато го преминете (има много тайни капани) ще стигнете до нещо, като таен енергиен източник, от където ще може да се зареди Blaz3.
- Да, ама на мен ми трябва и "Енергиен медальон". - прекъсна я неучтиво Blaz3.
- Не ме остави да се доизкажа. - отговори му богинята. - За да заслужите медальона всеки от вас трябва да премине през 3 изпитания: на силата, на мъдростта, и на късмета.
- Ново двайсет. - каза ядосано GameMan. - Пък и моят късмет е направо велик.
- Не е честно! - добави Doktora.
- Няма честност на този свят приятели! - каза им богинята. - Пожелавам ви успех.
След, като каза това тя изчезна на някъде (може би в божествената си резиденция).
- Нека пазителите винаги бъдат с теб богиньо. - извика X-Maniak, - а нека да бъде и с нас - добави тихо той.
- Значи наистина ми писна и на мен - каза ядосано Zelux. - Всички всячески се опитват да се гаврят с нас. И този непрекъснат лош късмет. На някой да му е минала черна котка път?
- За котката не знам. - каза му Doktora, - но предлагам да продължаваме, защото тук наистина е студено. Някой да има по - добра идея?

И така, понеже никой от тях нямаше по - добра идея всички решиха да последват съвета на богинята ally, затова се насочиха към посоченото от нея място, и не след дълго достигнаха до него. Проходът беше около половин метър широк и няколко метра дълбок, но за радост имаше стълба, която водеше надолу. Отново водачеството беше поето от Zelux, който явно се справяше добре, следван от X-Maniak, GameMan, Doktora и Blaz3. След няколко минутно успешно слизане по стълбата те се озоваха пред дълъг, слабо осветен коридор, пълен с вода стигаща до коленете. Точно тук се прояви една от ползите да си пазител. X-Maniak и GameMan извадиха специалните си оръжия, и осветявайки пътя си с тях, заедно със Zelux тръгнаха напред, следвани от другите. Постепенно водата в тунела започна да намалява (явно се изкачваха) и скоро след това изобщо изчезна. Тримата водачи вървяха напред, докато изведнъж Zelux не ги спря...
- Спрете веднага! - каза им заповеднически той.
- Оуу... К'во има пък ся? - тросна му се Doktora, който си беше блъснал носа в гърба на GameMan, който също беше спрял рязко.
- Кьорави ли сте? - ядоса се за пореден път Zelux. - Що не си направите мигновената операция за поправяне на зрението? Ще ви е от полза! Не виждате ли жицата на пода?
- Ъхъ. - каза X-Maniak. - Наистина не можах да я вида.
- Не се и съмнявам в това. Все пак за това е изисква доста практика, каквато имам аз. По тази част от тунела е бъкано с тях, така че слушайте и правете, каквото ви кажа, ако искате да оцелеете, за да разказвате на децата си (който иска да има де). Капиши?
- Йес сър! - отговориха всички в хор.
- Така е по-добре. Уважението е важно. Сега правете точно това, което правя и аз. Първо се наведете и пропълзете под първата.
След, като каза това Zelux се зае с работата си. Първо взе малко прах от земята и поръси с него невидимата жица. Няколко секунди след това тя беше станала видима, и той минаваше под нея. Последван от останалите всички успяха да минат през невидимите жици. Без проблеми ли казах? Е не беше точно така. Малко след последната жица Zelux, без да успее да види стъпи върху една от тях.
- Опаа... - каза нервно Zelux. - Май сгафих.
- К'во стана пак? - попита GameMan, който явно беше станал с **** напред.
- Ами стъпих върху една от жиците. Ще трябва да продължите без мен. Ако си вдигна крака всичко в радиус от 300 - 400 метра ще бъде разрушено, а и няма никакъв начин да обезвредите бомбата освен, ако не изключите главното захранващо устройство, което се намира някъде по-нататък... Евентуално...
- Не тръгваме без теб. - каза X-Maniak. - Не се знае какви опасности ще срещнем по пътя си и през какви капани ще трябва да преминем. Все ще измислим нещо.
- Единственият начин е на мое място да се сложи предмет със същата тежест, иначе ще има бууууууууууум... И знаете какво следва нали?
- Мога временно да уголемя някакъв предмет до твоята тежест, така че да се измъкнеш - каза Blaz3. - Само че какъв ще е той?
- Тук имам един сандвич. - обади се плахо Doktora.
- Ще свърши работа. - каза му Blaz3.
- До къде го докарах. Да бъда спасен от сандвич!?!? Боже...
Малко след това Blaz3 заедно със сандвича бяха обгърнати в странна светлина, и няколко секунди по-късно сандвича вече тежеше около 80 кг. (толкова беше теглото на Zelux, но хубавото беше, че не беше 150 килограма, че тогава щеше да е проблем размяната). С малко усилия останалите го повдигнаха и се подготвиха за размяната.
- Трябва да побързате, защото сандвичът е толкова тежък само 1 минута.
- Пригответе се! - извика X-Maniak. - На три Zelux се разкарва от жицата, а ние слагаме сандвича на мястото му. Започвам да броя...
- 1...
- 2... Пригответе се...
- 3!!! - каза той и с изключителна бързина беше осъществена размяната. - Сега да си вдигаме чукалата. Остават ни 15 секунди.
Всички хукнаха да бягат през глава. До взрива оставаха 5 секунди, 4..., 3..., 2..., 1... БУУУУУУУУУУУУУУУУУММММММММММММММММ...
(Какво става с нашите герои ще разберете в следващият епизод...)

Година - 2041; месец - Септември; ден - 19; 19.45 земно време
Място: Планетата на Blaz3;

- Планетяни и планетянки. Пред прага сме на нов голям проблем за расата ни. Вече два слънчеви цикъла от нашият пратеник, изпратен до Дяволската планета, няма и следа. Трябва да решим какво да направим.
- О, пра - велики господарю на господарите The_Martian, предлагам да изпратим един наказателен отряд предвождан от нашият велик командир с мисия до тази презряна за нас планета, и освен това да изпратим екип да намери нашият пратеник Blaz3.
- Съгласен съм! Извикайте генералите!! Дайте заповед за АТАКА!!!

"The truth is out there" - Из "Философия на скитниците "том 5.