автор: Riven

Преминаване през планината Аргения

Скоро, след като вратата се отвори, петимата спътници се насочиха към следващото препятствие - планината "Аргения". Вече се стъмваше, затова решиха да преспят и да продължат пътуването си на сутринта.
Раните на GameMan и контузията на Zoorty по някаква странна причина бяха отшумели и на сутринта всички бяха в перфектно здраве. X-Maniak направи всекидневните си ранни упражнения и към 9.00 всички заедно потеглиха на път. Пътят им минаваше по тясна пътека, която водеше до върха на прохода и след това се спускаше стръмно надолу, където отново започваше да се изкачва, докато не достигнеше върха на "Аргения". Не след дълго шестимата, водени от Zelux, стигнаха до широка поляна.
- Момчета, - каза на останалите Zelux. - Предлагам да продължим и да не спираме тук. Имам някакво странно предчувствие за това място. Първо, че е идеално за засада и второ, че от тук нямам добра видимост.
- Какво се притесняваш толкова? - тросна му се Zoorty. - Все пак сме достатъчно много хора, за да се справим с опасностите. Всички сме в перфектна кондиция.
- Да, но винаги може нещо да ни изненада. - каза X-Maniak. - Нали?
- Не вярвам нещо да се случи. - каза Blaz3.
- Ти да мълчиш там. - каза му троснато GameMan. - Никой не те е питал. По-добре мълчи да не ти светна един.
- Хубаво де. - каза обидено Blaz3. - Аман от тази дискриминация.
- Предлагам да си починем. - каза Doktora. - Щото взех да се уморявам.
- Добре. - каза Zelux. - Но само за десетина минути, че просто нямаме време.
И така, те седнаха да си почиват, но, естествено, почивката продължи повече от десет минути. Изведнъж тя беше прекъсната от вика на Zelux.
- Какъв, по дяволите, е този шум? Нали ви казах да не се застояваме толкова, друг път да...
Той беше прекъснат от внезапната поява на стар вертолет за големи височини модел "Т 67 - Еърсторм", от който започнаха да се сипят изстрели. От другата страна на пътечката също започнаха да долитат изстрели от бластери. Бяха обградени от така наречените "планински владетели". Първи от всички успя да се окопити Zelux, който успя да се скрие зад една голяма скала. След малко до него успя да се домъкне и X-Maniak, който междувременно беше успял да измъкне „Айс Флейм" и да отклони няколко изстрела към тези, които ги бяха изстреляли. От другата страна на поляната се бяха скрили GameMan, Doktora и Zoorty, а Blaz3 се беше покрил някъде и никой не можеше да го види.
- Предайте се и ще умрете бързо и безболезнено! - чу се един вик от вертолета. - Имате 30 секунди да решите.
- Какво ще правим? - попита Zelux X-Maniak. - На мен лично не ми се умира.
- Първо трябва да се справим с вертолета. - каза му X-Maniak. - Навремето учихме устройството на тези вертолети. Те имат 15 торпедни ракети, 60-милиметрова картечница "Смерд 78" с 3500 патрона. Освен това, имат подсилена броня на корпуса и цялото тяло, както и специална отразяваща броня на корпуса. По никакъв начин не можем да го свалим, освен ако не успеем да счупим стъклото пред пилота, което ще развали баланса на вертолета и ще падне на земята неуправляем. Но как ще стигнем до прозореца?
- Остави това на мен. - каза му Zelux. - Само ме прикривай...
Няколко секунди след това Zelux излезе от прикритието си и под кръстосания огън с помощта на X-Maniak, който отби няколко изстрели към изпращачите им за пореден път, той вече се катереше по близките дървета, прикривайки се между дебелите им клони и многото листа. Вертолетът се занимаваше с X-Maniak и затова никой от вътре не успя да види приближаващия се войн.
Междувременно, GameMan и Doktora, разбрали от X-Maniak плана на Zelux, мислеха свой собствен план, за да му помогнат. Двамата трябваше да се погрижат за надземните войски, а ако им помогнеше и Zoorty, нямаше да е никак зле. Но къде, по дяволите, беше той? Огледаха се навсякъде, но той беше изчезнал...

По същото това време Zoorty се промъкваше зад гърба на надземните войски, когато един бластер беше насочен към него.
- Предай се, ако не искаш да останеш без глава!
- Охо! Така ли? - каза на противника си Zoorty като се обърна със светкавична скорост. Той успя да избие бластера от ръката на противника си и с ноктите, които бяха излезли от ръцете му, успя да набучи противника си. С няколко бързи движения той доразфасова противника си, изчисти в дрехата му ноктите си, след което ги прибра в ръката си и се захили самодоволно.
- Още не си забравил наученото. - каза някакъв женски глас зад гърба му.
- mirela! - каза Zoorty, като бързо се обърна. - Точно теб търсих.
- Предполагам. Как попадна тук, при тези ****?
- Дълга история! Ще ти я разкажа по пътя. Трябва да докладвам на началството. Веднага!
- Докато те нямаше, имаше леки промени. Сега шеф е L-I-N-K.
- Той??? Значи най-накрая се е добрал до властта. Но за това после. Най-добре да се изпаряваме. Вашите войници нямат шанс пред бившите ми приятели. Предлагам да отстъпим. Един ден ще се видим пак.
- Добре. - каза mirela. - Щом са толкова силни. С нас ще дойдат няколко от доверените ми войни. Що се отнася до другите - да се оправят сами. Да тръгваме!
След това двамата тръгнаха заедно с още трима война и малко след това достигнаха до голям звездоземен кораб. След малко самолетът вече беше във въздуха, когато се насочи към тайната им база.
По същото време на бойното поле се водеше жестока битка. Повече от половината войници на изпратените „Отцепници" бяха мъртви, изгорели от собствените си изстрели или убити от случайни куршуми.
GameMan и Doktora също излязоха от укреплението си и, прикривани от X-Maniak, успяха да се доберат до няколко от изпуснатите на земята оръжия. Тогава GameMan наистина се развихри. Първо успя да убие трима войника само с един изстрел, които, за техен лош късмет, бяха застанали един зад друг. След това уби още двама противници - съответно, единия застреля в окото, а другия застреля точно в десятката. До него Doktora също не стоеше със скръстени ръце. С помощта на няколко пълнителя успя да убие няколко противника (все пак не му беше в професията да стреля, а да лекува) и с общи усилия двамата се справиха с цялата наземна армия. Точно тогава, обаче, вертолетът се озова пред тях. Още преди да успеят да се отдръпнат от вертолета, бяха изстреляни 2 ракети, придружени с дъжд от куршуми. За един момент двамата видяха целия си минал живот. Изведнъж, поради някаква странна причина, и ракетите, и куршумите застинаха само на няколко сантиметра от тях. GameMan и Doktora се спогледаха с изненадани погледи и се обърнаха назад. Същото направиха и изненаданите войници във вертолета. Това беше Blaz3. Той ги беше спасил!? Какви ли още тайни сили имаше?
- Бързо се разкарвайте от там! - извика им той. - Не мога да ги удържам дълго. Хайде де, к'во чакате. Да не искате да се озовете при предците си?
Без да чакат втора покана GameMan и Doktora бързо се изтеглиха на безопасно разстояние, а Blaz3 прати ракетите и куршумите в небето, където избухнаха с оглушителен гръм. Възползвайки се от отклоненото внимание на войниците, Zelux успя да се добере до прозореца на вертолета, бързо да постави нещо на него и също толкова бързо да се изтегли на безопасно разстояние. Последва мощен взрив, от който ушите на всички заглъхнаха за няколко минути. Сражението беше свършило, но, за съжаление, истинската битка тепърва предстоеше. Определено трябваше да си починат, затова решиха да хапнат набързо и след това да легнат да спят.

Година - 2041; месец - Септември; ден - 15; 08.45 земно време
Място: Тайната база на отцепниците

Отново се бяха събрали главните шефове на "Отцепниците". С голямо нетърпение очакваха появата на новия им атентатор. Говореше се, че е най-добрият. И ето, че отвън щаб квартирата им в Стар Ню Йорк проскърцаха спирачките на стар модел кадилак. Не след дълго се появи и той самият. Това беше Deadly_Man.
- Добре дошъл, Deadly_Man. - приветства го XBOY, след което запали бавно хаванската си пура. След малко през облак дим му каза - Очаквахме те.
- Знам! Но преди да започнем разговора ни, ще направя една малка демонстрация. Включете си телевизора.
Мъжът до него - Goro извика един войник и му нареди да донесат телевизора. Няколко минути след това беше включен на Земен Канал 1. Точно вървяха централните новини.
- Сега ще видите демонстрацията. - каза Deadly_Man, след което извади изпод коженото си яке някакъв механизъм. Набра някакъв код и натисна някакво копче. Миг след това последва експлозия. Явно, че беше на километри, но се чуваше ясно.
- Извънреден бюлетин на новините на Земен Канал 1. - чу се гласът на репортерката, идващ от телевизора.
- Увеличете го!!! - каза XBOY.
- Току що беше взривено едно от най-охраняваните места - една от сградите на ООН. - продължи репортерката. - Няма жертви, но сградата е сто процента разрушена. За сега не се знае кой е атентаторът, но се предполага, че това ще е неуловимият Deadly_Man.
- Явно сте известен. - констатира Goro. - Ще трябва да проведем доста сериозен разговор.
- Да. - каза Deadly_Man. - Трябва да говорим... За цената.

"Истината е някъде там" - Из "Философия на скитниците "том 5.