автор: Layla

"Тя се чудеше как да ме погледне,
а аз нея - как не.
Имаше нещо езическо, нередно
в голите й колене.

Имаше нещо племенно
в плитките й от нощ,
а в дрехите същевременно -
кардиналски разкош.

Тя беше тотема, иконата,
седяща в един автобус,
а аз - една фреска изронена,
между бог Ра и Исус."

Владо Любенов


Той някак не искаше -
ала очите му,
чертаеха руни по моята плът,
от тънкия глезен,
прехапал мечтите му -
до плахи колене
изписваха път...
и влажен езикът
потръпна по устните,
напукана, топла, разтворена плът,
и там - сред тълпата
преди да възкръсне,
той беше езичник -
забравил Исус...