Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 1
Всичко: 420

Онлайн сега:
:: liulina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДух
раздел: Разкази
автор: Riven

Вървя бързо по прашната улица. Забързвам хода си. Не гледам хората около мен, не чувствам присъствието им, не долавям чувствата им. Продължавам напред... Стигам до близкото кръстовище и се оглеждам.
Няма никого, нито дори една кола, автобус, човек, животинка дори. Никого! Пресичам бързо, но се подхлъзвам... Ръцете ми се опитват да се докопат до твърдата земя, но не могат. Достигат я, най накрая... Срещат се с влажния и студен асфалт, а кръвта им го стопля и оцветява в алено, увековечавайки по този начин срещата между дланите ми и него - асфалта, този бездушен предмет на прогреса... Изправям се... Изтупвам дрехите си. Джинсите ми са се прокъсали на няколко места... Няма значение... Ще се оправя... Както винаги. Внезапна болка раздира гърдите ми, изпълва съзнанието ми. Погледът ми се премрежва, а аз със сетни сили се оглеждам за помощ от някого или отнякъде... Такава няма! Болката се усилва, започва да превзема тялото ми, а то, въпреки отпора си, се предава... накрая... Краката ми се подкосяват и аз падам на средата на улицата. Удрям главата си в негово величество асфалта... Това е последното нещо, което някога ще вида. След време ще ме намерят, надявам се, свит на улицата, сгърчил се от студа и с изтерзано изражение. Ще се запитат кой ли е бил този нещастник, сигурно някой пияница, а аз ще се опитам да им кажа, че съм жив, че не съм пияница, а най-обикновен човек, но те няма да ме послушат, те няма да могат да ме чуят... Кой съм аз, ли? Аз съм дух, сянка на някого, когото си мислех, че познавам цял живот, а явно не съм го познавал дори и за миг...


Публикувано от Angela на 18.09.2006 @ 15:53:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 01:47:35 часа

добави твой текст
"Дух" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.