автор: adara_2211

Уморих се да съм честна и вярна,
уморих се да бъда сама,
че какво е една изневяра
щом за миг поне стопля свойта душа?
Уморих се да се усмихвам свенливо
и да казвам "аз съм заета жена"
да се отдръпвам страхливо
и заради теб да съм сама!
Уморих се сама да се лъжа,
че сме още заедно с теб
да заспивам самотна и тъжна
и в мислите да няма ред.
Уморих се и ето захвърлям
честноста, верността, самотата
първия погледнал ме ще прегърна,
искам да си стопля душата!
А пред теб ще мълча пак смирена,
ще те гледам тъжно в очите,
ще изглеждам уморена
и забравила мечтите,
но някъде дълбоко в очите
едно пламъче ще грее
незабележимо като мечтите -
удоволствието да живея!

И тръпката да съм обичана,
спомена от забраненото докосване
и нека бъда обречена,
и нека е на лИУбов прахосване,
но поне ще бъда щастлива
дори за малко, дори непълно
ще се чувствам по-красива
и за момента ме задоволява напълно.