автор: sashtata

Тишината е млечния път,
който към теб ме отвежда.

Помниш ли, на един кръстопът
изпуснахме тънката прежда
и се заплетоха в меки вълма
пътища набързо редени.
Благословена за нежност ръка
погали жадни вселени...

Мигове, мигове, мигове...
Звезден прах в очи на слепец.
За проглеждане нужни са взривове
не приспивни брътвежи на жрец.
И всяка нощ от жажда пресипвам,
разпиляла по бездните глас,
хлъзгави истини все да опипвам...
Теб ли търся или себе си аз?...