автор: seso-sms-o

Както най-небрежно си свируках -
в гробищата свърнах да се облекча;
наизлязоха ми вкупом едни мургави -
пата-кюта, нож опряха о врата…

Туй парици, ланче, пръстен с камък -
тутакси с адрес се нов сдоби;
пясъчната ми коприна - като знаме
някъде из пущинак заби…

В прясноизкопаний гроб свестих се -
те започнаха със буци пръст
да ме позаравят. Свих се,
и притихнах в пирамидката без кръст.

И сега - когато тъй глупешки
по парцелите се мотате без мобифон -
и усетите ръка да дърпа пеша ви:
споко! - вий сте в моя регион.