автор: ombra

Тая на бара имаше най сексапилния задник, който бях виждал. Късата и тясна дънкова пола свършваше точно там,
където започваха онези две полукръгли неща, които ме караха да си представям картини, от които би се изчервила лелята, която се правеше че пише нещо на съседната маса, а всъщност очите й не спираха да се взират лъскаво в мен. "Пиши си лельо"- си казах на ум, с тея панталони никога няма да бъдеш жена.
Онази на бара се раздвижи лениво и се свлече бавно от стола, направо й го видях и ахнах. Задник мечта. Точно там, където свършваше полата, имаше една черта, изчислена да показва точно толкова, колкото да получиш ерекция само от гледане. Взе си чашата и махна с ръка на някакъв, оня й се усмихна съучастнически, а тя потегли плавно нагоре към втория етаж на клуба. Майко мила, само ако знаеше какви й ги мисля. Бас държа, че нямаше бельо под оскъдието, наречено пола, и как го умееше това да се движи. Качваше се стъпало по стъпало, като слагаше крак пред крак. Едно въртеливо движение на бедрата, в частност на това което е над тях. Представях си я как се върти върху мен. Метнах крак върху крак защото започваше да ми личи. На последното стъпало се обърна и ме погледна подканящо. Тръгнах след нея, като дрогиран. Пишещата леля на съседната маса ме съпроводи с въздишка на стара мома, на която са отказали. Като се качих на втория етаж, не я видях, но пък мен всички ме видяха, разгонен, с течащи лиги, мъжкар с безумен поглед. Поогледах се още веднъж за нея, въздъхнах и аз като лелята долу и слязох обратно по стълбите. Как и от къде беше слязла преди мен не знам, но седяха заедно, тя и цялата й компания, гледаха ме и се заливаха от смях. Тя ми намигна, извади отнякъде една папка, взе лист от нея, подложи папката под листа, взе молив и ме скицира набързо, видях как се движеше ръката й със замах. За минута стоях вцепенен, за минута ми направи скицата. После я подписа, сложи й дата и ми я подаде да я погледна. Бях аз, смешен и разгонен мъж на средна възраст. Лелята ме погледна със съжаление и продължи да си пише.
Преди няколко дни отидох на онази изложба с жена ми.
- Господи, погледни онази картина, този толкова прилича на теб - чух да казва жена ми и вече предчувствах какво ще видя.
Погледнах я.
После видях и другите, най-малко десет портрета на различни мъже, които си приличаха по погледа.
Профисионалистка беше, знаех си го още тогава.