автор: Freya

Мастилено петно от химикалка
във вътрешния джоб на паметта ми,
провесена, ей там, на закачалка
и пълна с пожълтели телеграми,
прашасва вече второ златно лято,
послушно избелява на тавана,
петното само, преди век излято,
от лятното небе по-синьо стана,
петното само, в ляво, до сърцето,
ми пречи тая есен да я сложа,
понеже тука в джоба, тук, където
бях скрила тебе, тука още може
една мечта с мастилен шепот тих
да шепне летен, недописан стих...