автор: luna

по моето тяло,
глътка обич,
в очите ни жар.
Дълга вечер
за нас е постлала
неделята.
Пламва пожар
от онази
бяла магия,
дето спира
дъха на сърцето.
И телата ни
бавно повива
ореол,
и душите ни светят...
Няма време
за упреци късни
и догаряме
в тих благослов.
Здрачът от обич
се пръска.
Аз се питам,
дали е любов?