автор: Gergana_Yancheva

Във връзките има нещо съсипващо - предлагам да си го спестим. Какво от това, че ще прекрачим бариерата и ще се целуваме? В целувките има нещо опустошително и сякаш вместо начало слагат край. Целувките са край на увертюрата и край на най-желаното преследване.
След целувката в очите умира онова котешкото, онова, което ме кара да се чуствам мишка. Мишка и малка, а жените това обичат - да се чустват малки. Малки в онзи мишешки смисъл на думата.
Живея без теб в буквалния смисъл, така съм живяла и вярвай ми, че така ще е и след сто години - без теб. Да, вярно, че може би искам обратното, но вярно е също, че може би не го искам достатъчно силно. Повярвай, понякога е трудно да се живее така. Всичко прилича на бездънна пропаст, на чийто ръб съм аз, а вятърът ме клати. Колко й трябва на една мишка, за да полети надолу?
Приличам ли ти на мишка? Поне малко? Някаква едра такава мишка? Добре де, ама все пак си представи, че съм мишка...?
Предлагам да си спестим връзките. В тях има нещо безумно уморително и безумно безумно. Накрая ще започнем да се гордеем с неща от сорта на: „Аз теб те водих на море!", „Пък аз на теб ти прах чорапите!", нима си струва.
Когато минаваш край мен, в очите ми има електричество, което ще замести АЕЦ, след затварянето му. Улавям миризмата ти от километър и чуствам всяко позвъняване по телефона, преди ти изобщо да си го планирал. Знам всичко и нищо, понеже на мишките им се удава да видят неща, които вие, мъжете, пропускате...
Смяташ, че имаме все пак връзка? Телепатична - да, може би, но за друга те уверявам, че няма. Не си ме целувал, значи все още стоя на ръба и, макар да гледам надолу, знам, че долу няма нищо. По всяка вероятност, цялата тази идея за теб е плод въображението ми, в което не веднъж си ме целувал... Но въображението е за това. Нещо като душевен вибратор... малко грубо казано.
Защо да се целуваме? Целувките никога не стигат. После ще искаме друго, а другото... Да не мислим за друго сега. Всяка мишка има предразсъдъци... и аз имам. И преди съм ти казвала, че като те гледам и ми се пуши, и ми се пие... а не мога. Има неща, които не бива да се случват, има събития, които не бива да се изживяват и целувки, които не трябва да се раздават. Например, моите, те нямат сезонно намаление и са си скъпички целогодишно - затова се продават кофти... малко грубо казано.
Целувките убиват котешкото и възраждат угризението. Не си струва, по-добре да се порадваме на статичното електричество.
Малко е смешно, малко необмислено... представяш ли си мишка с цигара в уста?Някаква малка цигарка с малка запалчица и малка чашка с уиски, в което плуват мънички бучици лед... И мишката си мечтае да я целува котката, а всъщност е наясно, че котката ще я изяде.
Ще дойде време, когато казаното ще ти се проясни, ще дойде време, когато ще ти се струва, че съм права и ще дойде ден, когато, минавайки край мен, ще забележиш мишка... Тогава, моля те, обади ми се! Обади ми се, за да запиша в този дневник, че сме се целували...