Преминаване през Прохода на Загадките
Година - 2026; месец - Септември; ден - 13; 08.35 земно време
Място: Няколко километра от "Прохода на Загадките"
Не след малко премеждия и прекалено много лош късмет (май някой от тях беше роден на 13-ти петък, а пред другите явно беше минало цяло стадо черни котки), петимата другари по съдба достигнаха почти до самия проход, а там никой от тях не знаеше какво ги очакваше.
- По дяволите, хора! - каза ядосано Zoorty на неговите носачи, след като го бяха изтървали за пореден път. - Боли мъ. - изстена за пореден път. - Кога ще се научите да ме носите нормално? Ми може ли на всяка бабуна да подскачам, като стар картонен Трабант на състезание в планинска обстановка. Все пак, и аз съм човек, поне така предполагам.
- Еми, какво да направим. - отговориха в един глас Zelux и Doktora. - Все пак си доста тежичък. Пък и ние да не сме хамали? Трябва да ти искаме такса за превоза. - каза му Doktora.
- Как ли пък не. Да не съм банка. Досега съм бил затворен при мутанти. Взеха ми всичко, че и пари ли да ви дам? От къде?
- Добре де добре. - каза му Zoorty, - Не се впрягай толкова. Гледаме да внимаваме максимално. Нали?
- Извинявам се, че ви прекъсвам момчета, но трябва да видите това. - прекъсна ги GameMan.
Точно пред тях се разкриваше ужасяваща картина: Навсякъде около прохода нямаше никаква растителност, сякаш беше паднала атомна бомба 2-ро поколение. Нямаше никакъв живот. Всичко беше пусто и мъртво. И този странен вятър, който навяваше хлад, който те смразяваше чак до костите ти и сякаш правеше сърцето ти да застине от студ. Малко по-напред започнаха да се показват и отдавна изсъхнали трупове на хора, набучени на метални колове. Напред нямаше никакъв друг път, освен този пред тях, и затова те се престрашиха да минат. Водачеството беше поето от Zelux. След малко те достигнаха до „портата на Загадките" и започнаха да я разглеждат, за да решат как да преминат през нея. Изведнъж от една дупка в земята се чуха стенания. Петимата пътешественици бързо се окопитиха и измъкнаха нещастника, лежащ в нея. Приличаше на човек, но имаше малко по-особени черти. Имаше нещо специално в него, някакво излъчване, което те караше да се замислиш срещу какъв човек стоиш.
- Кой си ти? - попита го доста подозрително X-Maniak, - и какво по дяволите правиш тук?
- Казвам се Blaz3. Идвам от далечната планета Калисто. Тук се разби корабът ми, поради което припаднах и се съвзех едва сега, когато минахте от тук. Впрочем, коя година сме?
- 2026. - каза му GameMan. - Значи си имаме работа с извънземен. Наистина, яко. Как е при вас?
- Нямаме време за губене. - каза му X-Maniak като прекъсна възможния отговор на Blaz3. - Трябва да продължаваме. Що се отнася до теб, Blaz3, ако искаш, ела с нас. Засега ще сме заедно. Първо трябва да решим как да отворим тази гигантска врата. Някой да има идея?
- Да. - каза Zoorty. - Защо не се приближим да огледаме по от близо?
- Добре! - отговориха му всички в хор. - Да се приближим.
Щом се приближиха, от нищото се появи огромен великан, носещ книга тип "тухла четворка" в лявата си ръка и тежък трион с неутронно зареждане.
- К'во стана с "добрия стар великан" от приказките, носещ обикновен боздуган. - каза недоволно Zelux?
- Ами това беше пра-пра-прадядо ми. Той така не можа да продължи, щото не можа да се логне. Много го дисканектва сървърът ни, щото вече е на години. Но... Хъм... Какво ще правя с вас? Вече ми се е втръснало от въпроси, но без тях не може. И то трябва да задам на всеки от вас, който иска да премине.
- Моля!!! - каза му GameMan. - Да не се бъзикаш с нас? Защо не вземеш да зададеш един въпрос на всички?
- Ох... Добре! Наистина ми е писнало от въпроси. Тогава отговорете ми на този: "Кой е бил върховният бог при Гърците?" Е? Имате 5 минути да отговорите.
- Някой да знае отговора? - попита напрегнато GameMan. - Мозъкът ми е абсолютно празен в момента.
- Само сега ли? - отвърна му ухилено Zoorty. - При теб това е перманентно. Хе-хе-хе...
- Стига момчета! - каза Doktorа. - Дайте да се съсредоточим върху задачата, за да не свършим като другите. Някой да е учил история?
- Всъщност аз. - каза им X-Maniak. - Май беше Зевс или Юпитер, ама не знам при гърците или при римляните. Вече не помня.
- 30 секунди момчета. - каза им великанът. 29,28,27,26...
- Мислете по-бързо. - каза Zelux. - Кое от двете е?
- ... 20, 19, 18...
- Де да знам! - ядосваше се X-Maniak.
- И аз не се сещам. - каза им Doktorа.
- Мене не ме питайте. - обади се Blaz3, аз не съм човек.
- ... 13, 12, 11...
- Кой пък те е питал!? - тросна му се Zoorty.
- ... 5, 4, 3...
- Отговорът е Зевс! - извика GameMan.
- Ммм... Да! Отговорът ти е верен. Можете да преминете. Впрочем, GameMan, как успя да разбереш отговора?
- Еми, просто играх на тото. Бройнах си онче-бонче и то взе, че съм уцелил. За първи път ми се случва.
- Късметлии сте. - каза им великанът. - А аз оставам тук. Довиждане и успех!!!
След това той изчезна и не след дълго вратата започна да се отваря. Предстоеше им ново предизвикателство - планината "Аргения".
"Опитай се да се наслаждаваш на живота, защото той е прекалено кратък" Из "Философия на скитниците", том 5.