автор: Riven

Освобождението

И така, X-Maniak и Zelux се отправиха към града, всеки със своята си лична цел. Zelux беше разузнал доста добре, преди да срещне новия си спътник, и затова двамата единодушно решиха кой да бъде водачът.
Естествено, X-Maniak държеше под око Zelux, защото още се съмняваше в него. След грешката на GameMan охраната беше чувствително увеличена и вече наброяваше 10 мутанта при затвора и изобщо около 30-40 пазачи по протежение на целия град. Беше изключително трудно птица да прехвръкне, та камо ли нещо по-голямо да премине. Двамата бойци бяха изправени пред трудно решение - как, по дяволите, да влязат в този град. Трябваше или да убиват (приспиват) един по един мутантите или... И те не знаеха какво. Но, на този етап, X-Maniak искаше да разбере дали те са убийците на учените, затова предложи на Zelux първо да се приближат и да разберат повече, та ако те се окажат убийците, проблемът с убийството щеше да бъде разрешен.
И така, двамата успяха да се приближат без много проблеми и без много срещи с мутанти. Е, наложи се да се оставят един-два трупа и няколко приспани противници... Скоро те се озоваха вътре в града. Насочиха се към най-голямата сграда, където предполагаха, че ще се намира водачът на мутантите. Изключително странно беше, че около нея нямаше много охрана и затова те лесно достигнаха до сградата, преминаха зад нея и, с помощта на няколко скока по близките скали, успяха да се изкатерят върху нея. Там двамата, леко приведени, се приготвиха за подслушване и не след дълго търпението им беше възнаградено. Появиха се главният им мутант (висок около 4 метра, изключително силен на пръв поглед) заедно с малко охрана и плененият пазител GameMan. Явно, че разпитът тепърва започваше. Първоначалното "леко" обработване едва не накара X-Maniak да слезе долу и да прати мъчителите му при предците им, но все пак той не беше обикновен човек. Беше пазител и затова реши да изчака малко (преди да им отмъсти). А и беше сигурен, че GameMan няма да пострада толкова много. Той беше достатъчно издръжлив и имаше още прекалено много време, докато успеят да го прекършат...
Малко след това водачът им, както се разбра по-късно се казваше diablo_2, се появи в залата, където измъчваха пленения пазител, след което седна на трона си и започна истинският разпит.
- Как се казваш? - попита diablo_2 затворника.
- Аз съм GameMan и съм пазител. Дойдох да си разчистим сметките за убитите от вас учени.
- Ха-ха-ха-ха... Добре се справяш. - отвърна му иронично diablo_2. - И затова си дошъл? Заради онези проклети учени, толкова слаботелесни, та изобщо не ни беше интересно да ги убиваме. Те почти не оказаха съпротива. Ха ха, ха...
- Ще те убия! - отвърна му ядосано GameMan и тръгна към него, но беше спрян от електрошоковите оръжия на пазачите до него. Няколко метра по-нагоре Zelux и X-Maniak вече бяха решили какво да правят. Разделиха се и минаха от двете страни на сградата. Няколко минути по-късно двамата влетяха вътре с гръм и трясък и битката започна. На изненаданите пазачи трябваше малко време да разберат какво точно става и от това тяхно забавяне загинаха няколко от тях (на единия отхвръкна главата, а другият беше стоплен от бластера на Zelux), но след малко те извадиха оръжията си и започнаха да стрелят с учудваща точност по нападателите си. X-Maniak с няколко скока успя да се озове в близост до приятеля си, успя да разсече оковите му с меча си и след това бързо се изправи срещу водача им diablo_2. Междувременно, GameMan се беше осъзнал и, превъзмогвайки болката си, със скок взе едно от падналите на земята оръжия и се присъедини към Zelux. Доста изненадващо, но се справяше доста добре с това оръжие. Почти толкова добре, колкото с меча си. През това време и diablo_2 не стоеше със скръстени ръце. Когато видя, че към него се приближава X-Maniak и когато разбра, че тази битка е загубена, той реши да направи стратегическо отстъпление (да избяга, де), но в желанието си да направи това колкото се може по-бързо X-Maniak успя да му нанесе дълбока рана и да му отсече едната ръка. С изкривено от болката лице diablo_2 успя да извика няколко думи от рода на ("Пак ще се видим", и "Ще ти отмъстя, X-Maniak"), след което изчезна във вихър от прах. Тримата бойци с общи усилия се справиха с групата мутанти, както и с новодошлите такива и не след дълго пещерата се изпълни с голямо количество бързо разлагащи се трупове. Тримата решиха да разгледат пещерата за някакви останки от учените или изобщо за оцелели. Скоро намериха килията със затворниците. Изненадващо, в нея имаше двама човека, които едва се държаха, но въпреки всичко бяха оцелели. От техните думи успяха да разберат, че се казват Zoorty и Doktora (той не каза истинското си име, но по професия бил такъв и затова му казвали така)...
И така, петимата спътници се отправиха към изхода на пещерата - това бяха: X-Maniak, GameMan, Zelux, Doktora и Zoorty. Трябваше да се върнат при цивилизацията, защото определено си бяха заслужили почивката.