Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 3
Всичко: 429

Онлайн сега:
:: liulina
:: verysmallanimal
:: pastirka

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Земята - Епизод 3
раздел: Романи
автор: Riven

Пазителите на Силата

Година - 2041; месец - март; ден - 16; 17.55 земно време
Място: Убежището на пазителите на силата



Той беше един от пазителите. Казваше се X-Maniak (Екс Маниак) и вече имаше огромен боен опит, въпреки сравнително малкото си години. Беше водил десетки, дори стотици битки с най-различни злодеи и винаги ги беше побеждавал без особени трудности. Вярваше безрезервно в силата и се беше посветил на нея вече 25-та година. Намираше се във върхова форма. Макар истинските пазители да бяха останали изключително малко, по-точно само 20 (поне официално), те имаха силата на стотици обикновени войни. Но с времето остаряваха, биваха избивани, гонени от приятели и врагове, предавани и, въпреки огромните си способности и умения, бяха почти изчезнали. Някои от тях се бяха отказали от света и от съществата, които го населяваха, и се бяха уединили на самотни и слабо населени планети, далече от проблемите. Те живееха главно в самота. Броят им не беше известен на никого, а за света бяха мъртви. Други се бяха отказали от уменията си, а животът им тръгваше в съвсем друга посока...
Сега се свикваше 555-тото събрание на пазителите и X-Maniak беше един от поканените на него. Той отдавна се надяваше да се срещне с най-добрия си приятел GameMan (Играча), за когото беше дочул, че скоро е имал мисия на Йо (потушаване на размирици по дипломатичен и понякога не толкова дипломатичен начин). Бяха се запознали преди 15 години, когато се бяха срещнали на космическо пътуване до Европа. Тогава бяха все още ученици и това беше тяхната първа самостоятелна мисия. Но случайно или по волята на някой с по-висша сила от тяхната, двамата се срещнаха на поредната мисия, която и трябваше да им бъде последната, преди поредното събрание на пазителите. И така, и двамата се оказаха на един и същ междупланетен търговски кораб. Той беше малък и не можеше да излиза извън Слънчевата Система. Корабът беше на редовна мисия за превозване на провизии и специални материали. По заповед на ООН двамата пазители бяха избрани за тази отговорна мисия, която трябваше да се разреши без много шум, възможно най-дискретно, както се казваше. Тя се състоеше в това да разберат повече за изчезнала преди месеци група от учени, изследващи спътниците на Юпитер и Сатурн. Изследванията бяха общи и касаеха както евентуалните им заселвания, така и някои по-специални изследвания на почвата, на климата и съответните изследвания за наличие на други раси или дори цивилизации. Двамата пазители бяха супер амбициозни, но за разлика от X-Maniak, GameMan беше прекалено опърничав (от типа хора, които първо удрят, после питат). Въпреки всичко, GameMan имаше много голям опит, а огромното му телосложение му помагаше в доста от ситуациите, в които се налагаше използването на грубата сила. Редовните му физически упражнения и природните му дадености бяха превърнали силния мъж в истинска скала. X-Maniak, от своя страна, също беше с добри физически данни, но по сила не можеше да се сравнява с приятеля си. През годините на тренировките той се беше посветил повече на това да развива интелектуалната си сила и другите си умения, вместо да обръща само и единствено внимание на физическата такава...
И така, двамата пристигнаха на Йо. На спътника на Юпитер отново бушуваше поредната пясъчно-енергийна буря. Мощни взривове, причинявани от докосващите повърхността светкавици, озаряваха по-голямата част от спътника на величествената и най-голямата ни планета в цялата Слънчева Система. Мощните взривове заглушаваха силния вой на вятъра, а гъстата пясъчна пелена беше покрила цялата затъмнена от слънцето част от Йо. Първата работа на двамата пазители беше да се настанят и починат, а мисията им щеше да започне на сутринта, когато времето се оправеше. Двамата се настаниха в специално направен за тях лагер, успешно защитаван от всички изненади, причинени от майката природа.

Година - 2026; месец - Септември; ден - 10; 08.15 земно време
Място: Планетата Йо, базата Йо - 17А


- Откъде ще започнем? - попита леко сънено X-Maniak.
- Да отидем на мястото на произшествието, да разбием всичко дет' шава там (и не е човекоподобно) и да си ходим по живо, по здраво - отвърна му леко опърничаво GameMan, след което стана и отиде до близкия спидер модел "Анаконда", обърна се отново към него и му каза:
- Хайде де, няма да годинясваме тук, нали?
- Добре де, добре. - отвърна му X-Maniak, - закъде толкова бързаш?
След този кратък разговор двамата се отправиха към близките планини, карайки спидерите си. Силният вятър развяваше косите и пелерините им, все едно бяха перушинки. Не след дълго достигнаха до "Прохода на Смъртта". (Древните предания говореха, че там живеят чудовища, дебнещи заблудени хора, завличайки ги в дълбините на своите подземни градове. Още се говореше, че са надарени с изключителна сила и изключителна интелигентност...)
Слязоха от спидерите си и извадиха светлинните си оръжия. Имаше много малко такива оръжия и всяко едно от тях принадлежеше и можеше да бъде използвано само от собственика си. Такова оръжие се правеше само веднъж за точно определен човек. То не можеше да се продава или предава на друг. Оръжието на X-Maniak представляваше средно голям меч като острието не беше от метал или някакъв вид материя. Беше по-скоро направен от нещо нематериално. Синкаво-червеникаво сияние във формата на пламък сякаш струеше от него. Този пламък се появяваше и скриваше само при желанието на собственика си. Този пламък беше толкова горещ, че човек можеше да се изгори само докато беше в близост до него. Но в друг случай същияy този човек можеше да се вледени от студа, струящ от него. Да! Правилно сте се досетили. Това е легендарният и единствен по рода си (поне според легендите, естествено) меч „Айс-Флейм". Оръжието на GameMan съответстваше на ръста, силата и изобщо на всичките му физически дадености. То приличаше на двуостра брадва, но, както и оръжието на X-Maniak, така и неговото имаше специални свойства. По единия край на брадвата му имаше зеленикаво сияние. Това сияние обгръщаше GameMan, когато се налагаше да води някаква битка. Действаше като един вид щит като всеки, докоснал се до него, биваше отровен. По другия край на двуострата му брадва имаше жълтеникаво сияние. Когато се биеше, сиянието му позволяваше да ускорява скоростта си, а също така и да забавя скоростта на атаките на противниците му. Тази брадва също беше единствена по рода си и носеше наименованието „Акс Ъф Дъ Енгър".
Точно пред тях, на около 10-тина метра се извисяваше входът на гигантска пещера (широка около 15 метра и висока около 4-4.5 метра). Двамата влязоха вътре като осветяваха пътя си с помощта на специалните си оръжия и на фосфоресциращите им наметала. Пещерата сякаш беше безкрайна. X-Maniak и GameMan влизаха все по-надълбоко и скоро бяха обгърнати от тъмнина. Измъчените им оръжия и металът едва успяваха да осветяват на няколко метра пред и зад тях, така че да не се блъснат един в друг или пък да се изтупат някъде по нос в земята. След доста дълго ходене пещерата започна да става по-голяма и по-светла и не след дълго те се озоваха пред изключителна гледка. Пред тях се намираше малък подземен град, който, обаче, явно беше населен. Двамата пазители се прикриха, за да не бъдат забелязани. Скоро след това забелязаха някакви странни същества. Явно бяха мутанти...
- Нека да ги избием. - каза GameMan.
- Почакай малко. - отвърна му X-Maniak, - Не виждаш ли, че не сме равностойни. Те са няколко пъти повече от нас, а освен това, не знаем дали те са убили учените ни, както и не знаем колко точно са силни и агресивни. По-добре да разузнаем.
- Не ми се чака. Искам да свършим по-бързо. За теб не знам, но аз отивам да се бия.
След като каза това, GameMan тръгна да бяга към града и не след дълго, след като достигна първия пост на мутантите, той ги нападна изневиделица.
- Нееее! По дяволите, GameMan, понякога си голям глупак. Ох, ще си изпатим от глупостта ти.
Няколко минути след това на пода в пещерата лежаха 4 трупа на мутанти.
- Виждаш ли? - каза GameMan, - Много са слаби. А ти, приятелю, се притесняваше. Просто минаваме, избиваме всички и си тръгваме, доволни от свършената работа.
- Не мислим така. - казаха няколко огромни мутанта, появили се изневиделица зад него, след което успешно отнеха двуострата му брадва, която в мига, в който напусна ръцете му, изчезна и на нейно място се появи само дръжката й, и с гръмък смях го поведоха нанякъде.
- Глупак е твоят приятел. - каза един глас зад X-Maniak.
Той се обърна и замахна с меча си, но разсече само въздуха. Странникът се беше отдръпнал на няколко метра зад него и тихо се смееше.
- Хе-хе-хе, не бъди толкова импулсивен. Ако исках да те убия, досега да съм го сторил. Казвам се Zelux. Аз съм войн- ронин и искам да ти помогна.
- Защо? - попита го X-Maniak.
- Моите родители бяха убити от тези мутанти и искам да им отмъстя. Това достатъчна причина ли е за теб?
- Съжалявам за родителите ти, но моята цел е единствено да освободя приятеля си и да разбера кой е убил учените ни. Засега ще продължим заедно. Но няма да убивам никой мутант, освен ако не се наложи.
И така, двамата тръгнаха към града...


Публикувано от BlackCat на 13.09.2006 @ 16:44:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 00:26:57 часа

добави твой текст
"Историята на Земята - Епизод 3" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.