автор: iokasta

Изходът е зазидан.
Тухли.
Влязла съм в коридорите на тъгата си заради теб. Някак си.
.................................................................
... Толкова е дълбоко това преминаване...
.................................................................
Тъгата ми е морска сол в раните и ги разбива до пяна.
Загребвам я.
Пеперудите винаги намират светлината и в най-тясната пролука.
Някак си.
Какво като пролуката не е прозорец с гледка за 555 евро. Hяма прозорец?
.................................................................

правило 332-
Важното е да се видим със съдбата ми-
и ако аз повярвам в една нейна случайност-
и тя ще повярва, че мога да я изживея.
Тогава изходът няма да е зазидан.
Тогава изходът ще е вход.
И влизайки накъде, ще отпътувам от теб.
Ще настъпи тишина.
И когато я проумееш, ще разбереш
струвала ли съм нещо.
И ако съм струвала..............................
Ако ли не съм......................................
И в двата случая обаче мен няма да ме има.
И ако всяка една раздяла е мъничка смърт - не се чуди, че те е боцнало и тебе, безчувствения -сърцето.
Не е инфаркт.
просто намерих изхода.
Тогава всъщност да се обърна и да ти помахам за довиждане е ненужен етикет.
Тогава няма да се страхувам от това да не би да ме намериш.
от чувството ти за собственост,
себичност,
егоизъм,
Да ме намериш...
С детективи,
...без
случайно,
чрез интернет,
с обучени кучета.

Ще се страхувам само от това, че съм неуловима.
.................................................................
И ако някой ме разпознае. Някак си.
и ме обича...

Тогава
дано се помоли отново
някога да мога да заплача.
Някак си.