автор: sradev

Намерих случайно едно време, такова едно оръбено, озъбено, поразпарчальосано. И хайде 'на харизан кон не се гледат зъбите, ами бутовете', заех се да го постегна.

Първо трябваше да го почистя. Че то едно мърляво, окаляно, омирисало се - един го дявол знай къде се е шматкало.

Проснах го на пръта и с тупалката почнах да го изтупвам. Оле че прахоляк се вдигна! Ще да е било някакво древно време, че много прахоляк беше насъбрало. Ама с тупалката не става тая работа - то мръсотията вътре влезнала па се спекла и на камък станала.

Взех чиста вода от извора Ффу, па поливах, търках, четках. На места и с чук поочуквах по-едрите буклуци и взе да просветва това ми ти време. Много се смали, ама едно по-убаво стана.

По-убаво, ама и много разпарчельосано. Като го намерих беше по-едро и монолитно, а сега - дупка до дупка.

Хванах се да го кърпя. Къде с червена нишка против уроки, къде със син конец за надежди, къде с розови мечти - много шарено стана.

Па като хванах ютията. Па го гладих и придърпвах, гладих и придърпвах и се оформи. Абе на едно човешко време замяза.

И пръснах му по 2-3 капки от старото розово масло, онуй, дето като отвориш флакончето и мухите избягват, и стана едно време за чудо и приказ.

Закачих си го на стената, гледам го и си мисля "Еех, какви времена е имало"

....

Лелей, колко време съм потрошил докато го оправям!