Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 424
ХуЛитери: 2
Всичко: 426

Онлайн сега:
:: lirik1
:: liulina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПо-силен
раздел: Поезия
автор: Riven

Вървя, а не зная къде отивам.
Бързам за някъде, а това, което търся е толкова далеч.
Подминавам хората около мен,
виждам само сенките им,
чувам виковете им,
но те са неразбираеми за мен.
Вървя, а никъде не стигам,
вървя без цел и без посока,
а може би все пак целта ми е известна,
и може би целта е все пред мен,
но забулена е тя в проблемите,
проблемите съпътстващи ме всеки ден,
проблемите изпълващи ме с омраза,
проблеми трудно разрешими,
проблеми невъзможни,
проблеми изсмукващи доброто в мен,
оставящи ме без бъдеще и без надежда.
Надежда ли? Надежда няма.
А как жадувам всеки ден за нея,
И как бленувам и се моля.
Но чувствам, че няма кой да ми помогне,
и чувствам, че няма на кого да се опра при нужда.
Дали? Не знам...
Не мога и да мисля за това.
Надявам се и чакам за бленувания светъл лъч...
Ето го! На хоризонта!
Все още далече е от мен,
но сякаш по-близък става.
Светлината ме обгръща и стопля всичко в мен.
Надежда нова виждам, а също и приятелска ръка,
и чувствам нова сила, с която да живея,
по-силен ставам,
и по-готов за неизбежните проблеми...


Публикувано от Angela на 12.09.2006 @ 14:13:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 01:31:26 часа

добави твой текст
"По-силен" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: По-силен
от broken_hard на 12.09.2006 @ 16:52:30
(Профил | Изпрати бележка)
и аз съм същата изгубена ,перфектно е-6!