автор: teAnu

- Кало??? Защо не каза веднага??? Ах, не те е срам. Защо го остави да чака пред вратата? Ах, лош Татко, лош! - усмихнато девойката се втурна към гостната, оставяйки след себе си само потреперващите от полъха на преминаването й завеси.

***

Бащата на Анима се облегна на ниския парапет и се загледа към просторните поля, които разстилаха свежата си пролетна премяна пред него. Горската обител в далечния край на хоризонта беше любимото му лятно местенце за усамотение. Лятната библиотека също беше там. Там бяха и спомените му... и живота му. Игралната карта на Света. Сините нишки на животите в нея. Мей не беше единствения Пазител. "Ех, дете, защо искаш точно това?!" Бащата не можеше да предпази Любимата дъщеря от Живота й. Оставаше му единствено да помага според силите си. За да не е сама.

- Защо не се обади, че идваш? Толкова се радвам, мили ми приятелю, да те видя. Татко е такова дете, само се шегува с мен. Изобщо не ми каза кой чака вън. - Анима и Кало се приближаваха с тиха стъпка.
- Привет, господарю. - Кало направи лек, стегнат поклон и стрелна с ястребов поглед Краля. - Дъщеря Ви, принцеса Анима, е по-прелестна от всякога. Скоро ще тръгне по пътя на птиците. - Спокойната усмивка омекоти строгия поглед на младежа. Той също беше порасъл достатъчно, за да се нарече мъж. Открито лице, бистри кестеняви очи, елегантно пъстрожълто облекло. Наистина привличаше погледа!
Краля погледна към Анима, за да провери няма ли промяна вече в начина по който гледа Кало. Невинната й усмивка го накара да въздъхне.

- Благодаря, че се отзова толкова бързо на повикването ми, КалоТе. Искам да придружиш Анима до Сребърния Лес при Мей.
Появила се е златна нишка, вплитайки се в нейната. Засега не е съвсем ясно какво означава това, но едно е сигурно - тя е извикала промяната. Може да се окаже нещо много опасно и е необходимо веднага да отиде да се обучи! Според Мей, ти можеш да й помогнеш, защото вижда при теб подобно разклонение в потока, търсейки точния цвят и съотношение.
До там е много път, затова ще ви дам един зелен лъч да пътувате с него. Искам само да те помоля да не й позволяваш да слиза на земята. Също така ползвайте времевия катализатор, за да избегнете бурята, която се задава!
Ними, миличко, положението е повече от сериозно, дете. Приеми го точно като такова. Това обучение няма да е шега. - въпреки сериозния тон, когато обърна поглед към нея кафевия блясък в очите му се стопли и усмихна.
- Татко! Благодаря. - прегърна го силно и се гушна на гърдите му, притваряйки клепачи. - Зная какво правя! - каза после, придобивайки силата на неговия блясък в очите.
- И аз благодаря, господарю, за голямото доверие. Ще я пазя! - Кало се поклони отново и се оттегли заднишком.
- Дете, аз отивам в Лятната библиотека. Като се приготвиш, ме извикай да проверя и багажа ти, за да не забравим нещо.

(следва)