автор: stoyan_dragnev

Беше вторник. Слънцето нагряваше с жестокост напукания асфалт. Неговите лъчи изгаряха жълто-зеленикавата трева, а птичките по дърветата писукаха жално, молейки се да ги повее летния бриз. Маранята се проясняваше, а изпаренията от блещукащото с живот море се издигаха на горе, към небето. Образувайки бели пухкави облаци.
По всичко личеше, че тази мъчителна горещина бе към своя край. Въпреки всичко все още се долавяше ехидната усмивка на отчаянието, обземаща всичко живо. По улицата се приближаваше някакъв странен силует. Това беше момче на около седемнадесет години с продърпана, без една рамка раница. Той беше с черна разрошена коса, среден на ръст около шест фута. Очите му бяха кафяви с множество реснички в тях. Те наподобяваха листенцата на слънчогледа. В погледа му имаше нещо загадъчно, пламенно. Той излъчваше увереност и променен дух. По всичко личеше, че това момче наскоро е претърпяло първата важна крачка в своя живот. И това беше така. Той бе напуснал своя роден дом и сега скиташе по улиците на Stone Rev.Представата му за след напускането на дома си, бе коренно различна сравнение с сегашното му положение.Сякаш щастието което до преди време бликаше от него се бе разбило на хиляди малки парченца поглъщани от неволите по неговия дълъг, странстващ път. Когато замина да търси своето истинско призвание, никой от приятелите му, от близките му, не го разбра. На тях им допадаше сигурността на скучното ежедневие, в което всичко беше разпределено във времето, всеки знаеше какво да прави и какво да очаква.