автор: melanholia

Напълних ваната с гореща вода, запалих свещи и се заслушах в музиката. Музиката бе от спомените... Затварям очи, всичко започва да се върти- погледи, смях, болка, страх, самота...

Звуците отекват в ушите, започва да боли, картините изплуват пред затворените очи като на филмова лента.Твоите ръце... кого ли галят сега? На кой ли даваш своите прегръдки, кой диша твоя аромат. Музиката заглъхва, всяка мисъл се блъска в главата.
Искам да крещия, но вече нямам сила - кръвта изтича...капка след капка... оцветява прозрачната вода.
Вече съм някъде между живота и смъртта. Усещам пълна лекота,примирение, отпускам се напълно в прегръдката на безкрая.
Първо звуците умряха, после и мислите една по една...
Пращам ти последни слова, с едва доловим глас:"Не мога да живя без теб!"
Но едва ли ще ги чуеш - в момента други устни ти шептят за красиви неща.
Вече съм далеч, а ти си още пред затворените очи, само ти, дори болката си отиде, няма я.
Последни кадри - усмивка далечна, поглед замечтан, мигаща светлина, забързан пулс, ТИ, мрак и вечна тъмнина...
Един човек вече го няма, една любов умря, остана само спомен за нея, който не след дълго ще я последва в дълбините на забравата и тогава няма да остане нищо освен пръстта...Умря с нея любовта !
Чакам те, просто ела...