автор: stoyan_dragnev

Беше вторник. Слънцето нагряваше с жестокост напукания асвалт. Неговите лъчи изгаряха жълто-зеленикавата трева, а птичките по дърветата писукаха жално, молейки се да ги повее летния бриз. Маранята се проясняваше, а изпаренията от блещукащото с живот море се издигаха на горе, към небето.Образуваики бели пухкави облаци.
По всичко личеше, че тази мъчителна горещина бе към своя край.Bъпреки всичко все още се долавяше ехидната усмивка на отчаянието, обземаща всичко живо. По улицата се приближаваше някакъв странен силует. Това беше момче на около седемнадесет години с продърпана, без една рамка раница. Той беше с черна разрошена коса, среден на ръст около шест фута. Очите му бяха кафяви с множество реснички в тях. Те наподобяваха листенцата на слънчогледа. В погледа му имаше нещо загадъчно, пламенно.Той излъчваше увереност и променен дух. По всичко личеше, че това момче наскоро е претърпяло първата важна крачка в своя живот. И това беше така. Той бе напуснал своя роден дом и сега скиташе по улиците на Stone Rev.Представата му за живота извън вкъщи, бе коренно различна в сравнение със сегашното му положение.Сякаш щастието което до преди време бликаше от него се бе разбило на хиляди малки парченца поглъщани от неволите по неговия дълъг, странстващ път.
Когато замина да търси своето истинско призвание, никой от приятелите му,
от близките му не го разбра.На тях им допадаше сиурността на скучното ежедневие, в което всичко беше разпределено във времето, всеки знаеше какво даправи и какво да очаква.
След това мислите му се насочиха в друга посока,към неговия дом,в който постуянно се правеха ремонти с една единствена цел сеmейството му да прилича на всички останали обикновенни хора погълнати от сивата и грозна проза на реалния живот.Именно заради това тяхно желание, неговата стая приличше на склад.Всяка вечер Ястангард се прибираше от скучни сбирки със своите приятели, от които се зтормозяваше и нищо неможеше да научи за живота.Той влизаше в стаята си - цялата претъпкана с ненужни вещи и плакати на стари филми, лягаше на пода и се oвиваше в едно родопско одеало.По цели нощи той неможеше да заспи, от неудопството на твърдия и студен под и от желанието си за по различен живот,в който можеше да изпита други чувства освен - благодарност и преданност. Той искаше просто да се почувства обичан и вярваше, че точно това чувство ще му помогне да усъществи желанието си, а именно да бъде нещо повече от един обикновен, обграден от ежедневните обществени норми човек.