автор: gadina_

И следващият дето ме обикне
прощавайте, но... ще го духа просто.
Не съм си го намерила на пътя
сърцето, че да каня често гости.
И няма да му давам ключ, парола,
легенда на душевност, и на нрави.
Аз дишам днес! Каквото е - такова!
А следващият сам да се оправя!
А следващият по-добре да бяга,
защото пазя още сметки стари
и ще му се наложи да ги плаща
в едно с съдбовните за мен шамари.
Той... следващият... винаги го има!
Но честно казано – не искам да го зная!
Студено ми е, плаче ми се... зимно е
и искам да съм хала, а пък лая.