автор: whitetomcat

(На Камелия Кондова)

Тя идва тук - задъхана и дръзка.
Машинката застенва в лудо темпо.
Излишна капка дарба ме опръсква -
не я изтривам. Жадно я поемам.
Поредният изглежда ме ревниво -
а горд е, пустият! Брадата му сияе...
Фотьойлът ми, изглежда, му убива,
или пък нещо друго - той си знае.

Но сме дребнави! - скоро се оказва.
Стихът й и дъжда направи лунен.
И значи, длъжни сме да я опазим.
И трябва ли, дори ще се целунем.


Из "Забранени градини"
Университетско издателство "Св. Климент Охридски"
София, 1997

С тази ми стихосбирка издателството започна поредицата си "Литературна академия". Ех, младост, младост... Само фукнята остана...