Какъв е този аромат? Събуди ме.
Вън диша нощ. Запяха сетивата.
Приседнах тиха, топла и дочух:
щурците режат петолинията на тревата.
Луната вдига везани поли,
готова да нагази във зората,
ухае на море, коне, маслини,
на пръст, на сол и на попътен вятър...
Нима си моя, пъстролика нощ,
в която с вик се срещат световете
или на чужда клада ме горят
тез стихове, които снощи четох...