автор: BlackCat

Ново утро проплаква с часовников звън.
По стъклата - рисунки от лед.
Упорито-нахална изскача навън
мисълта... да не мисля за теб.
Снежни стъпки. Заглъхват. И аз сдържам дъх.
Побелелият въздух трепти.
Във косите ми вятър, в очите ми - път.
Кой за теб да не мисля шепти?
Носталгични дървета - без птици, без цвят.
Боледува небето. Мъгла.
С поглед дълго обхождам отсрещния бряг,
а за теб да не мисля мълвя.
Нощни сенки миражи рисуват и бдят
над съня ми - прозрачен и лек.
Под клепачите мислите будни стоят -
аз за теб да не мисля... За теб...