автор: jamy

За мен ти беше съвършеният дори идеалният. Любовта ми към теб заслепяваше всичките ти недостатъци, а чак сега се убедих, че ти си притежавал най-големият – лъжата.
Точно когато ти повярвах. Когато повярвах на лъжата ти – наистина беше правдоподобна и красива, а и аз бях толкова наивна. Беше казана на точното място в точното време. Точно във времето, в което си го направил. След всичките ти опити да ме убедиш, че нищо не си направил, които аз не исках да изслушам, защото ти вярвах. Със всичките спазвани от тебе принципи – да не изневеряваш, да бъдеш искрен и да обичаш само една. Особено последното ми казваше, че ти си мъжът, когото съм търсила през целия си живот. Ти беше този, на когото посветих толкова много време, стихове и отдадох цялото си сърце. За теб бях готова на всичко, което не бях правила за никой друг, нямаше да се дам на други момичета, нямаше да отстъпя дори пред приятелката ти. Бях с други мъже и си мислех за теб. Не знаеше, колко е гадно това, защото никога не ти се беше случвало. Две години се опитвах да те забравя. Две години лъгах другите за теб, докато по-късно осъзнах, че през цялото време съм лъгала себе си. Докато не се появи ТЯ. Момичето от другия град, което ти каза, че те харесвам. Момичето, което нямаше какво да печели, но нямаше и какво да губи за една вечер. Момичето, което ми каза, че може да те има само за двадесет минути. И успя. Успя да вземе от времето, в което ти говореше сърцето ми, докосването на устните ти, нежния ти поглед. Успя да те открадне от мен във момента, във който ти казвах, че те обичам, макар и да не го изрекох гласно. Успя да вземе тялото ти, когато ти ми разкриваше душата си и беше с мен цяла вечер, точно както си пожелах. И най-важното - успя да ми каже: „СЪЖАЛЯВАМ!”.
Благодаря ти, любов моя, че ме излъга така!!!