автор: seso-sms-o

          На Емил Розин

Танцувах бос по парапета…
Отдолу бе река – течеше,
във нея плуваха комети –
юзда ги свързваше. Летеше
косата ти, безкрайно синя,
перчема ми, от Белчо лизнат;
от две седефени полвини
зъл воден дух от жар прогизна.

Сребриста риба – спря луната,
камъшът скри се – да не гледа
как в кръговете на водата
проблясва бледо отражение;
изопнати – юздите стръмни
се сляха с устните на мрака…

Рибари казаха – от дъното
едно жребче насън проплакало…