Таа...
Може би е време да изпадна в подробност
какво исках да кажа;
само че -
- а з н е з н а м!...
Или пък:
Дали исках!?!!...;)?
Мдаа-а-ааа...
:) Така де!
За какво ставаше дума?
- Абе, наистина никак не е ясно. Следвам си словесната струя на мисълта. Като в кану се чувствам, обгърната от нея; спускам се по водопади, преминала успешно или недотам през водовъртежите…
Няма значение! Тук не ще ви говоря за река, от каквото и да било материално естество, макар че есенцията е част от материята и те са интерактивно просмукващи се съзаклятия.
За каквото и да става дума,
А з т о з и т у н е л г о п р е м и н а в а м! Тоест, или просто минавам през него.
- Че защо пък да не пиша!? А защо пиша ли? - Така, от нужда ( да хабя мастило, да цапам листа хартия... Да отразявам залеза на слънчевите лъчи в пластмасата на полираната тиквен цвят химикалка. Не, не тиквен - тютюнево-тиквен!).
Всичко се случва точно по такива-ей-й-йй причини:)
Шибана работа! ( Извинете!!!)
Ама, тя ако не беше шибана работата, ни едната, ни другата, то за какво щях да ви пиша сега и кой щеше да ви занимае с проблемата! ;))))
Картоф на вилица! Картоф, забучен на вилица. Оголен картоф, н а б у ч е н върху вилица!
Може би така изглежда мозъкът в момент на мисловен напън - :)ХЕ!