автор: ma_gi

Ми не мужах да съ сдържа да н* тъ пупитам!

Пудпряла съм съ снощи на дуваря
и чакам да си доди вечи Жана,
чи ф житуту намерил я пъдаря
/тъс пуста крава, ко ли шъ И стани?/
Та гледам как сама въриш пу пътя.
Кът тъ видях, сърцету ми пудскочи -
ма то на тебе туй ти е присъщу,
да стряскаш хората нарочну!
Како са й случилу със теб, Ригино,
чи по пулету кату вейка ходиш?
И теб ли, ми кажи, не тъ утмина
тъс пуста - опустяла грацка мода,
куяту са наричала"диета"
и кату болест кара та да съхнеш?
И теб ли, сестро мила, та уплети?...
Ку беши чула как сига въздъхнах,
ши фърлиш моркува и ша нагъваш пръшки.
Чи бива ли тъс хубус да погини?
Ку нямаш, хапвай боб със люти чушки,
ма ни мъ шашкай толкува, Ригино!