Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 836
ХуЛитери: 1
Всичко: 837

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтсякохме ореха...
раздел: Поезия
автор: dobilz

* * *

Отсякохме ореха.
Дървото, което държеше живота ни..
Правел сянка на къщата,
щял да я събори с корени!??

Всичко друго било
празни "бабини деветини".
Отсякохме ореха
и
къщата ни изстина....


Публикувано от aurora на 17.05.2004 @ 08:53:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   dobilz

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.75
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
385 четения | оценка 5

показвания 14939
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Отсякохме ореха..." | Вход | 8 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отсякохме ореха...
от Marta (marta@all.bg) на 17.05.2004 @ 09:19:31
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Така е, Доби и татко ми сече дърветата около старата ни къща, защото корените я повдигат
и така се оголи, а дърветата бяха пазители .

Много ми хареса :)


Re: Отсякохме ореха...
от Izabella (live_dobrich@yahoo.com) на 17.05.2004 @ 09:40:09
(Профил | Изпрати бележка)
има дървета,които трябва да бъдат отрязани,за да постнат нови и силни на тяхно място други...
знам,че е така..:)


Re: Отсякохме ореха...
от Ianna на 17.05.2004 @ 11:32:40
(Профил | Изпрати бележка)
Това по Елин Пелин ли е?


Re: Отсякохме ореха...
от Merian на 17.05.2004 @ 14:01:36
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
жегна ме стиха ти....пораснах под един огромен орех...напоследък все си мисля дали съществува още...отдавна съм далече от него...
Къщите изстиват без живото им просъствие..
поздрави...


Re: Отсякохме ореха...
от sol_lam на 17.05.2004 @ 14:25:34
(Профил | Изпрати бележка)
И аз съм го преживяла със старата грамадна слива, чиито оголен пън с многото пръстени дядо ми набиваше с огромен чук, за да не покълнат филизи. А после всички в семейството, което живееше задружно, се изпокараха и изпоразболяха. Старите дървета наистина пазят и са като хранители на дома... Събуди детските ми спомени, благодаря ти, те са толкова скъпи...


Re: Отсякохме ореха...
от 4i40 на 17.05.2004 @ 18:23:26
(Профил | Изпрати бележка)
И на мен ми се случи нещо подобно в едно странджанско село. Отсякоха един дъб, защото им пазел сянка на доматите. Беше вековно дърво. После всички от тази къща се разпръснаха, няма вече домати, а старецът почина...
Защо ли хората си мислят, че са венец на природата? Това дърво беше свидетел на десетки поколения и никому не беше сторило зло.
Накара ме да се замисля този стих.


Re: Отсякохме ореха...
от djorska на 20.05.2004 @ 17:04:15
(Профил | Изпрати бележка)
... пред нашата имаше също орех..бях на пет и намерих поникнало орехче, баща ми го посади, с брат ми редовно копаехме дупки да видим дали се е хванало - добре че не го намерихме :))) Стана огромен орех...наскоро също го отсякоха...не мога и до днес да позная къщата без него, и себе си не мога да позная след това....


Re: Отсякохме ореха...
от daik на 09.07.2004 @ 16:40:14
(Профил | Изпрати бележка) http://georgi.dininski.com/Poetry/index.htm
Обичам това усещане...българско
нищо че понякога е жестоко
в него има още корени
които не събарят къщи