автор: HAVA

Това за теб навярно е молитва -
очакваш в нея да се отразя.
Един неистов вик нестихващ
разтърсва ме издън душа....

Превръщам себе си във огледало,
за да откриеш същността си там,
но любовта ни е една безкрайност -
две половини на една душа...

Потъвам в теб внезапно, безрезервно,
потъваш в мен с очакване за край...
Ако съм стих - бъди начало,
зора ли съм - бъди трева...

Прострял копнежите си във безкрая
прегръщам с тебе цялата земя.
Над нас е Бог, а всичко друго
сме Аз и Ти в една душа...