автор: HAVA

Дихание
със пулса на Луната
изостря сетивата в тръпка.
Повей на вятър,
шепот се долавя -
безсъние нощта обърка.

Надничат пак звезди нахално
в прозореца -
око на стряха.
Измамно-съзаклятнически викат:
"Ела, със нас избягай..."

Нощта е
недокосващо зачеване
и екзистенция на всеочакване.
Луната
копче е пришито
върху
небесното бездънно наметало.

Несретница,
закотвена завинаги
без право да обжалва!
Навярно й остава само
по свободата на звездите
да дихае...