автор: alex_ssf

И пак сама, стаила дъх
Тя плахо шепне във нощта,
Една звезда залязва,
Потънала в тъгa.
Не ще намери сили
Така да продължи,
И тръгва пак да дири -
Неземни благини.

По този път небесен
Тя търси да узнае,
За чувства неизвестни,
Че той не ще признае.