на Георги Б.
Захвърлила тревогата от вчера,
забравила за днешната умора,
мечтая да се срещна с тебе
и дълго, дълго да говоря...
Възбудата на вятъра ще взема.
От облаците ще почерпя вдъхновение.
Часовникът ще ме дари с търпение.
Усмивката ще бъде моя!
Като сълза отронена да бъда чиста...
Като въздишка - леко да обгръщам всичко.
Променлива като сезоните да съм желая...
Оставих ли си нещо и за края?!
Разбира се...
Тревогата от вчера...
И днешната умора... Мечтата ли?
Спокойно, утре пак ще я повторя!