автор: sashtata

Бе далечна покапала музика
по перваза на делнична лудница
и целуващ с сянка улуците
обещаваше тайнствени приливи
на ония, с жадните погледи.
Бе самотно стъпало отделящо
тишината на скъсани думи
от рефрена на люляков поглед
взривил с аромат суетата
на лъскави празни витрини.
Бе разпръсната перлена гривна
натежала от толкова спомени
за лято изпило отдавна вълните.
Бе просто миг плъпнал по вените.
песъчинка, препъваща времето.