до степен на теб
намествам храбро свитъка
от недоказани луни
в гръдта си
за да
къщата
зад зида
порязвам и кърви перваза
сякаш дъжд огромен, а
шляпа тъгата с боси крачета
едно дете приличаше на улица
докато се стича
по корема ми
ти беше
и целуваше в разкаляните междуредия
портрета ми
висеше
бях
японка със очите си обтегнати
в докосването имахме
Си гледна точка
неприкосновена
знаеш ли че