автор: Andrey358

2-глава-пред лицето на смъртта

Майкъл стана от леглото и трескаво се разхождаше из стаята си. Не това беше някакъв нелеп кошмар-мислеше си той и бавно почна да идва на себе си.Скоро се спря и приседна на леглото . Да явно прекарваше твърде много време пред монитора и това се отразяваше на психиката му. Скоро пулсът му се нормализира и той отново си легна.

-Вече си голям мъж, не може да се страхуваш от такива глупости-каза той на глас и се зави канейки се отново да затвори очи, когато чу сигналът за тревога на станцията.
Какво беше това?
-Сигурно пак някое тъпо учение посред нощ-помисли си Майкъл и се заоблича нервно. Но този път той грешеше-това не беше учение!

* * * * * *

Пет минути преди това в командната зала капитанът, Марк и целият висш персонал чакаха в напрегнато очакване завръщането на научноизследователският кораб "Магелан". Те все още подържаха порталът отворен с цел екипът да успее да намери верният път и да се завърне. Изведнъж енергийните пръстени се раздвижиха.
-Мисля, че Магелан се завръща!- извика възторжено Марк, но се лъжеше. От портала изплуваха три невиждани до този момент същества. Те притежаваха ципести криле и тяло извито подобно ма гигантска гъсеница.
-Какво по дяволите са това!?!- удивено попита капитан Такър.
-Сър това са създания от друго измерение, които попаднаха при нас през портала.
-Невероятно!!!-възкликна Марк почти забравил за момент за съдбата на екипажа от изследователският кораб.
-Дали са разумни, или са просто космическа форма на несъзнателен живот?- почуди се капитанът.
В този момент трите същества се приближиха към станцията и започнаха да стрелят по корпусът и с някакви особени кристали.
-Но те ни нападат!?!-извика капитанът.
-Нанасят щети на енергийния ни щит сър скоро ще успеят да повредят и корпусът!
-Стреляйте с ракетните установки!!!-заповяда капитанът.
По повърхността на станцията бяха инсталирани множество ракетни установки ,които по заповед на капитана бяха активирани и автоматично започнаха да обсипват съществата с ракети.


* * * * * *

Майкъл напусна стаята си и тръгна по коридора към основния док където евентуално щеше да се осъществи евакуацията. Изведнъж подът под краката му се разтресе и той за миг загуби равновесие. В този момент видя приятеля си Дани.
-Усети ли това?-попита Майкъл.
-Да естествено. Мислех, че е учение, но може наистина да има някаква повреда!
-Или пък капитанът нарочно раздрусва станцията за да придаде достоверност. Нека не се паникьосваме!
-Добре е да намерим Бен!-предложи Дани.
-Прав си, но къде да го търсим този кретен. Да вървим към докът и може да го видим там.
Изведнъж погледът на Дани се закова на прозореца.
-Какво толкова...-опита се да попита Майкъл, но в моментът в който насочи погледа си към прозореца, гледката го накара да онемее.
-Майкъл на мен ли така ми се струва или току що видях три муталистки да прелитат покрай станцията?
-Щом и ти си ги видял значи не сънувам.-отговори потресено Майкъл, след което добави:
-Да се запътваме по-бързо към докът за евакуация , ако това наистина са Зерги значи нямаме много време!!!


* * * * * * *

В командната зала капитан Такър и неговите офицери ръководеха отбраната на космическата станция от неочакваната заплаха. Те нямаха никакъв боен опит тъй като до този момент не се бяха натъквали на реална бойна сила камо ли пък на извънземна.
-Докладвайте за щетите!-заповяда капитанът.
-Щитът е на 30%!-извика главният инженер.
-Сър едно от съществата е унищожено!-обади се първият офицер и в гласа му се четеше нотка на задоволство. Вследствие на многобройните ракетни попадения Муталистките бяха получили сериозни наранявания и здравата им като броня кожа започна да се пропуква. Скоро след първото и останалите две същества бяха разфасовани от ракетните установки. В пространството около станцията останаха да се реят само месестите отломки от телата им.
-Добре, унищожихме ги!-извика тържествуващо капитан Такър-Сега бързо затворете портала!-нареди той.
-Сър ами Магелан!?!-попита Марк с разтреперан глас.
-Не можем да рискуваме още от тези ужасни създания да нахлуят в нашият свят! Веднага затворете портала!
-Да Сър-отговори Марк и изключи подаването на енергия към портала. Този път обаче не се получи очакваният ефект. Дупката във време-пространството остана да зее сякаш не се нуждаеше от допълнителна енергийна поддръжка.
-Какво става Марк? Казах да затвориш портала!-ядоса се капитнът.
-Изключих енергията сър не знам какво става!
-Но нали ти разбираш най-много от портали, не ми казвай, че не знаеш какво става!!!
-Единственото ми обяснение е, че някой поддържа портала от другата страна.
-Което значи?
-Значи... че не можем да ги спрем сър!-последното Марк произнесе като човек който чете собствената си смъртна присъда.
Концентричните енергийни пръстени се раздвижиха злокобно и през портала нахлу последното което хората от "Дженезис" искаха да видят. Това бяха дванадесет Муталистки придружавани от други четири създания, които Майкъл би оприличил като повелители (overlord).

* * * * * *

Майкъл и Дани достигнаха до докът за евакуация, където по голямата част от жителите на космическата станция се качваха на спасителните совалки. Сред тълпата Майкъл забеляза майка си, както и семействата на Дани и Бен ,който също беше сред близките си.
-Момчета нямате представа какво видях! Готов съм да се закълна, че ни нападнаха...-започна Бен ,но бе прекъснат от своите приятели.
-Да и ние ги видяхме, Зерги!-каза Дани. В този момент те вече се качваха на една от совалките. Отново силно раздрусване хвърли всички в ужас.
-Моля затегнете коланите! Излитаме!-чу се гласът на пилота след ,което совалката се понесе към открития космос заедно с още 20 други. В този момент Майкъл съзря муталистките обкръжили станцията. Три от тях се насочиха към совалките, които се опитваха да се измъкнат включвайки двигателите си на пълна мощ. Адските създания обаче не се отказаха да ги преследват обсипвайки най-задната совалка със своите убийствени кристали. Тъй като спасителните кораби нямаха никакво въоръжение те не можеха да отвърнат на огъня. Скоро енергийният щит на совалката не издържа и тя се взриви на безброй частици. Майкъл видя сиянието от експлозията и капка студена пот се стече от челото му. За първи път си помисли, че е обречен. Знаеше че е въпрос на време и совалката в която се намира да бъде взривена. Това обаче не се случи. Трите муалистки, които се бяха отклонили в преследването решиха, че е по-важно да се върнат в основната битка около станцията.

* * * * * *

На космическа станция "Дженезис 33" беше останал само оскъдният военен персонал който имаше намерението да удържи атаките на чуждо-планетните създания докато дойдат подкрепления.
-Сър, щитът ни е на 10%!!!-извика главният инженер.
-Изключете всички второстепенни мощности! Нека цялата енергия се пренасочи към щита!-заповяда капитан Такър. След като заповедта бе изпълнена осветлението в командната зала угасна и единствената светлина идваше от светещите монитори на компютрите. Въпреки всички усилия обаче скоро зергите успяха да свалят щита и кристалите причиниха няколко пробойни в корпуса на станцията. В този момент повелителите се снишиха над нея и изпуснаха върху повърхността и няколко същества. Това бяха убийствените зерглинги и хидралистки- те представляваха леката пехота на зергите, но хората на "Дженезис 33" още не знаеха това.
-Пробиха корпусът на няколко места и сега са на повърхността на станцията сър! Сигурно ще се опитат да я превземат!-крещеше почти в истерия главният инженер.
-Пратете всички налични сили на местата на пробойните откъдето сигурно ще се опитат да ни атакуват!-заповяда капитанът. На станцията имаше само 30 пехотинци, които нормално се грижеха за реда, но сега бяха разделени на три отряда по десет души и имаха заповед да избият съществата проникващи вътре.
-Тук червен екип, имаме контакт!!!-чу се по радиостанцията след, което във високоговорителя отекнаха откосите на гаусовите пушки на пехотинците.
-Да!Мисля ,че ще им дадем добър урок- извика първият офицер.В този момент тътенът на пушките беше заглушен от най-ужасните звуци, които човек можеше да си представи, след което настъпи тишина. Подобна бе съдбата и на другите два екипа.
-Господа пригответе личните си оръжия!-заповяда капитанът.-Няма да се дадем без бой!
Вратите на командната зала бяха разкъсани от заострените предни крайници на зерглигите. Те нахлуха в залата ,като вълна и повалиха Марк първият офицер и главният инженер преди да произведат и един изстрел. Капитанът ,който стоеше по-далече от вратата успя да се прицели със своят "Desert Eagle" и да уцели едно от съществата. То потръпна и се хвърли към нападателя си. Такър панически изстреля целият пълнител в главата на зерглингът, който се строполи на пода. В този момент всички останали зерги се нахвърлиха върху единственият останал жив човек.


* * * * * *

Спасителните совалки летяха самотно към системата Лекса където щяха да намерят убежище. Майкъл гледаше замислено през прозореца. Да това наистина се случваше. За миг той осъзна ,че скоро безопасността щеше да бъде само спомен от миналото..