автор: ANG

Черният Смарт, вуйчото на Квадратно Слънчице, има неописуем контакт с детето ми. То се залива от смях, а Черният Смарт дотолкова е потънал в неговия детски свят, че за 30-40 минути друго за него не съществува.
От Смарта извираха какви ли не скоропоговорки, игри, забавления. Аз стоя на неговия компютър и ги записвам.
Решавам да споделя със Смарта срещата ми от преди час с Къде Ми Е ЧукЪТ. Бях поканен на обяд. През цялото време Къде Ми Е ЧукЪТ беше превъзбуден и ми обясняваше колко е важно и спешно още утре да си купи някакъв инструмент. На мен, дето не мога да различа болт от гайка и от винт!
- Прав стоеше около масата, нали? И подскачаше от крак на крак? - аз потвърдих. - Искал е пари - 50 лева.
- Защо не ми го каза направо?
- То е очевидно, просто е трябвало да попиташ "Колко"?
Черният Смарт бързо излезе и след две-три минути се върна с малко поизтънял джоб. Той имаше навика да разрешава проблемите на секундата. През това време аз си мислих: "Брей, тези хватки ги учихме в Колежа. В НЛП - невро-лингвистично програмиране. Без висше образование Смарта ги оправи за нула време. Аз защо не успях?!"
На първо време се задоволих с обяснението, че очевидното за един е невидимо за друг. Обнадежден, аз се опитах да му разкажа проблемите си около проникването в други светове в Мистериозната къща. Бързо ме прекъсна:
- Ти да не си превъртял?! - и яхна свойто Мицубиши с дългата база.
"Владее житейската психология на очевидното, но само до там", заключих аз. Много прибързано, но това по-късно щях да разбера.
Точно пет дни след тази случка, Къде Ми Е ЧукЪТ бе ударен на севлийовското шосе от камион. Същият огромен камион на фабриката за лепило, кайто трябваше да ремонтира срещу 1000 лева. Бе пиян до козирката, както обикновено. Слабо успокоение за мен беше фактът, че не с мои 50 лева бе подтикнат към този край.

"Попа пипа Пепа по пъпЪТ"
"Попа пипа Пепа по пъпЪТ"
"Попа пипа Пепа по пъпЪТ" .