Аз нямам вина за това, че се влюбих.
То сърцето поиска - как да го спра?
То разбра, че за него си огън и буря,
то разбра, че за него си ти любовта.
В теб намери утеха и слънце във мрака.
То намери в очите ти онзи копнеж...
Копнежът за който тъй дълго то чака
и ето той тук е, до него е днес...
Но ти не го знаеш, във тайна го пазя,
защото не аз съм твойта жена...
Защото със нея щастлив си отдавна,
а аз нямам право, боли любовта...