 |  Забързано...
Минаваш през времето,
пронизват лъчите му остри,
какво ли от тебе ще вземе то,
щом болката сещаш я после...
Забързано...
Пресичаш пространството,
разкъсват те цели отвлечени,
и мами те ласкаво странството,
а смисъл са думи изречени...
Забързано?!
Защо ли забързан си ти,
какъв е финалът на твоето бързане?
Пространство и време в очите блести,
когато си в точката "Нула" - на тръгване!
Публикувано от hixxtam на 03.09.2006 @ 16:37:50
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
Zen_
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 15
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Ускорение" | Вход | 14 коментара (46 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ускорение
от alef на 03.09.2006 @ 16:54:28
(Профил | Изпрати бележка) | " Какъв е финалът на твоето бързане"...може би върха на планината, но "щтастието е по пътя към върха", както е казал Маркес...Затова - да намалим оборотите, за да почувстваме пейзажите по пътя и болките ,и радостите...
Поздрав!!! |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 14:50:25
(Профил | Изпрати бележка) | Алеф, не мисля, че еднозначно трябва да се възприемат както понятието "финал", така и "бързане"... Има ли забързано бързане? Ами, забавено бързане?;-))... Начален финали? Ами, междинен финал? и т.н.....
Маркес е казал много неща, но и той е човек, па макар и нобелист, защото освен щастието, по пътя към върха е и страданието, което, между впрочем, е много повече. Едва ли трябва да се абсолютизира, че само пътят носи удовлетворение, а не мястото, до което стигаш по този път, наречено "цел" - и двете си имат своите хубави и нехубави страни...
И чак тогава наслагваме върху всичко това "забързаното" пътуване (което защо повечето коментирали са го свързали с мен - не ми е ясно!) и произтичащите от това последствия...А какви могат да са те, Алеф?
И какво би казал Маркес за ситуацията, когато чака да си купи хляб, а пред него са 100 души - кога ще изпита щастието - по време на чакането (което, условно, си е вид пътуване) или когато си купи хляб - което символизира достигането на целта?? ;)))))
Аз винаги се отнасям много внимателно към известните мисли, изречения, поговорки, цитати, рецепти за щастие и други подобни, защото често, даже много често, те са просто подвеждащи, или пък недействащи понастоящем, макар в миналото да са били по-действени и приличащи на неоспорими алгоритми...
:))))**
Благодаря ти, Алеф, че се включи! Идвай пак! :)
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от alef на 05.09.2006 @ 16:05:15
(Профил | Изпрати бележка) | И аз ти благодаря за отговора! :) Мисля, че думите: " може би" , изключват всякакво абсолютизиране:). Само навеждат мисълта към някакъв вариянт...Разбира се, че в разноцветието е красотата...и по пътищата и на достигнатите финали (те, докато сме живи ще са все междинни :) ). Съгласна съм и с това, че страданието е повече, но щяхме ли да знаем какво е щастие, ако не беше то ( страданието)? нямаше да има с какво да го сравним:)))
Така стигнах до твоето твърдение,че всичко си има и хубави и нехубави страни...и до това, че нямаме много големи различия по въпроса...:))))
Поздрав! |
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 16:56:16
(Профил | Изпрати бележка) | Много се радвам, Алеф, че веднага реагираш на моя отговор, обаче ти поставяш и нови теми, което вече ще ни накара да се побъркаме от писане - има неща, които е много по-лесно да се кажат, изпеят, или просто покажат, но не и да се обясняват с думи...
Не съм сигурен, че познаването на страданието ни помага да познаваме по-добре щастието!!:)))
Добре, за теб, Алеф, какво е щастие? М-мм? ;-))))
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от alef на 06.09.2006 @ 18:18:51
(Профил | Изпрати бележка) | Това наистина е много дълга тема..:)) и ще я оставя отворена... за сега :)))
Да, по - добре е някои неща да се кажат, изпеят или просто покажат...който както може, чувства,или иска...
|
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 06.09.2006 @ 19:39:10
(Профил | Изпрати бележка) | Скъпа Алеф, радвам се, че "нямаме много големи различия по въпроса...:))))" и всъщност позициите ни се оказват твърде близки...;-)))**
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от rimoza на 03.09.2006 @ 17:01:41
(Профил | Изпрати бележка) | Когато тръгваме е обещаващо ...,
но когато стигнем, не винаги
е това, което сме очаквали ... :))
Поздрав ! |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 15:01:37
(Профил | Изпрати бележка) | Напълно си права, Римоза, че когато тръгваме към Целта е "обещаващо", а "когато стигнем, невинаги е това, което сме очаквали"... Да, това е вярно, и знаеш ли, може би затова всички се надяват, че пътят е по-важен от целта - а Маркес даже твърди, че в пътя е щастието...
Но... ние сами, по свой собствен опит и по опита на много други хора, знаем, че понякога и пътят е трънлив и целта се оказва не тази, очакваната - тогава??
Какво мислиш ти, Римоза, как би трябвало да се промени човек, ако му се случват по-често именно такива неща - трудни пътища и лъжливи цели?? Ето ти един интересен въпрос...
А ако пестиш време и пътуваш по-бързо, оправдано ли е това, в светлината на горните разсъждения??
Случайно ли се забързва Човечеството, или това е закономерност на неговото развитие, която се отразява и върху отделните хора?? :))))
Виж, колко много въпроси...;-))**
Благодаря ти и идвай пак! :)))*
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от salza (lorien575@abv.bg) на 03.09.2006 @ 17:36:05
(Профил | Изпрати бележка) | Напомняш ми за една любима песен на Supermax:
I’m moving along on the wings of time
Trying to find a progressive line
It ain’t easy it ain’t easy to find
it ain’t easy to find
it ain’t easy to find
it ain’t easy tо find
трудно е, но гледай да не бързаш много :)
поздрави :))) |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 15:25:19
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Сълзице! :)
Няма да се учудиш сигурно, като ти кажа, че това е една от любимите ми песни на Супермакс, нали? ;-) Както и това, че я слушам повече от 20 години (ако не ме лъже паметта), а имай предвид, че съм присъствал на техен концерт в Ония Времена (социалистическите) - те идваха във Варна в средата на осемдесетте и ги гледах и слушах...:)))
Благодаря ти за поздравите, но не можах да разбера защо и ти ми казваш "трудно е, но гледай да не бързаш много :)"? Защо, ако за мене това е пестене на време, което ми е необходимо за други неща, които също изискват време, а понякога и повече, отколкото можеш да им отделиш, ако не си бързал достатъчно?
Моля те, Сълзице, отговори ми, ако желаеш разбира се, от какви мотиви и съображения се ръководеше ти, когато ми пожела да не бързам много (значи малко може, така ли?);-))))
Благодаря ти, че си тук - ти си ми рядък гост, а аз веднага те нападнах с въпроси, сорри! ;-))**
Идвай по-честичко! ;-))
_Z_
|
]
Re: Ускорение
от salza (lorien575@abv.bg) на 05.09.2006 @ 20:45:52
(Профил | Изпрати бележка) | :) Казах го от гледна точка на "вътрешното време" - т.е. ако вътрешно се поддадеш на "външното бързане", ако допуснеш то да наруши вътрешния баланс и тишина, то и "външното време" се ускорява, и обратно. С други думи исках да кажа, че "вътрешното време" е по-важното и то оказва влияние и на скоростта на "външното", а дори и на "външни за теб събития"... Не знам дали стана ясно, поне се надявам.
поздрави :))) |
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 06.09.2006 @ 08:01:31
(Профил | Изпрати бележка) | "Вътрешно" и "външно" време - много ми се иска да узная по-подробно за тази теория, Сълзице! :)))
... Макар и интуитивно да ми е ясно за какво става дума, все пак, по-добре ще е да узная подробностите от първоизточника...на
zen_@abv.bg
... Идеята да се определят различни видове време, в които живеем, или с които живеем, не е нова, но доколко е обоснована тази, за която говориш??
... Може би имаш предвид субективното възприемане на времето от всеки от нас (вътрешно време) и неговото обективно отчитане или "протичане" (външно време)? Не знам.
... Но, ако е така, то наистина субективното възприемане на времето е по-важно за конкретния човек в психологически, а и не само, план....
... Ще очаквам, ако имаш желание, да обсъдим какво имаш предвид (тук, или на имейл)....
Благодаря ти, че откликна! :)))*
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от victoria на 03.09.2006 @ 17:51:37
(Профил | Изпрати бележка) | Недей да бързаш много,
защото ще се разминеш
с щастието.. :)))))
Поздрав ! |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 15:32:43
(Профил | Изпрати бележка) | Виктория, привет! :))
Ти ми пожелаваш да не бързам много, защото ще се размина със щастието... Но какво е щастието, Виктория, какво си имала предвид, използвайки тази дума? И защо то, щастието, трябва да зависи от скоростта ми на живеене??? И в какъв вид съществува щастието, щом с него можеш да се разминаваш? Тогава, значи, можеш да стигнеш до него и да го наблюдаваш без да го усещаш - така ли е, или не е??
... А не би ли могло щастието да е именно във възможността да увеличиш скоростта си на живот, да живееш по-забързано???
Ако допуснем това, тогава разминаване въобще не е възможно нали? ;-))) Ти как мислиш, Виктория??
Много ти благодаря, че си се включила с коментар - това е демонстрация същевременно на внимание към мен, която аз много ценя, както и обичам да обръщам внимание на хората - особено на тези, които са предизвикали това! ;-))**
Идвай по-често - ще се радвам! :)))**
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от victoria на 06.09.2006 @ 09:42:57
(Профил | Изпрати бележка) | Щастието е само дума, измислена от нас,
за да краси мечтите ни... :)))
(може би...) :))) ***
|
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 06.09.2006 @ 09:46:38
(Профил | Изпрати бележка) | О, едва ли е само "празна дума", все пак, тази дума изразява нещо, но какво... явно е, че е различно за всеки от нас...
Имах предвид за теб какво изразява тази дума, и не ми казвай, Вики, че тя е празна откъм съдържание за теб... няма да повярвам! ;-))))***
Приятен ден! :))
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от victoria на 06.09.2006 @ 10:59:10
(Профил | Изпрати бележка) | Приятен ден и на теб, Зен !
Честит празник - Шести Септември !
:))))) *** |
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 06.09.2006 @ 12:58:07
(Профил | Изпрати бележка) | Честит празник и на теб, Вики! ;-)))**
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 15:45:44
(Профил | Изпрати бележка) | Да, пести се време!
Привет, Джонка!
"Постоянното бързане" не е нещо, което изглежда по същия начин на човека, за когото можем да го кажем... В този смисъл, само на нас ни изглежда, че даден човек живее в постоянно бързане, а за него всичко си е нормално, като изключим това, че ние, които не живеем забързано - т.е., масовият случай, му изглеждаме бавни и тромави, ходещи спейки, живеещи наполовина и т.н.
А смисълът на бързането изначално е бил само един - да се икономиса време, за да се свърши и още нещо, което иначе не бихме успяли да свършим. Другият, частният вариант, е когато не искаме да закъснеем за "срещата" с определена точка във времето - тогава пак бързаме, но тогава изпитваме чувство на забързаност, защото това е за нас необичайно - обичайното е да живеем на "по-ниски обороти".
Ти, Джонка, знаеш, че когато говорим за бързане, или забързаност, всъщност, без да споменаваме това, боравим със статистика - просто, статистически погледнато повечето хора в дадено време и място живеят с определена скорост на случване на събитията с тях, а някои се отличават с това, че... бързат, живеят забързано... Това е...:)))
Но, ако вторите пестят време, без значение за какво им е то, не трябва ли да си помислим дали да не се включим в тяхната група - все пак, имайки повече спестено време ще можем да го използваме за изживяване на повече събития!!! И, нека се повторя, да не забравяме, че "бързащия" (според нас) не се изживява като такъв!! :)))
Благодаря ти за включването, Джонка! :))**
Идвай отново по тези ширини;)))
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от libra на 03.09.2006 @ 19:49:20
(Профил | Изпрати бележка) | Какво бе за теб животът, коннико
вечно стремление към тънката черта
унесен в гордост, сила и амбиции
постигна ли желаните, мечтаните,
така жадуваните, ценностни неща
Е, вече наближаваш хоризонта
тънката черта в сияние блести
какво постигна в своя път избран
ти недостъпен, не-достигнат коннико
какво разбра и какво и не разбра
защо сега си тъжен и така самотен
от истини разбрани ли така боли,
това е коннико, там няма друго нищо
пред тебе само едно сияние блести…
не е същото усещане, но поздрави се с този ми стар стих ) |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 15:53:49
(Профил | Изпрати бележка) | Да, Либра, твоето стихотворение е много хубаво, макар и третиращо малко по-друга тематика...
Но, знаеш ли, именно то ми напомни за един филм на Кончаловски - "Сибириада", където един старец (един от второстепенните герои) прокарваше просека в сибирските безкрайни борови гори. Какво го водеше, какво го караше да сече дърветата (макар да му беше жално за тях, защото те плачеха за всяко отсечено дърво и той чуваше техния звън) неспирно, ден и нощ, като човек, който се страхува, че няма да му стигне времето, като бързащ човек?? Какво - една звезда на небето, едно сияние звездно, което той следваше, а междувременно сечеше...
... Ето, някъде тук се пресичат идеите на нашите две стихотворения...Струва ми се, че ти си била много, много близо до това, което обсъждах в коментарите си с другите приятели тук.
Благодаря ти за разбирането - поздрави и целувки от мен! :)))
Идвай пак - аз знам, че ще бъде когато ти скимне! :)))))))))))**
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от radi_radev19441944 на 03.09.2006 @ 20:49:44
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | Точно ти би трябвало да знаеш резултата от голямото бързане.
За част от секундата се показва тя ...Онази.
Здраве и успехи!
А стихото е чудесно , само че трябваше да го напишеш преди два месеца. |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 16:03:06
(Профил | Изпрати бележка) | :))
Да, приятелю, и на мен така ми се струва, че, като че ли, поназнайвам какъв би могъл да бъде резултатът от "голямото бързане", но... той би могъл, и много повече пъти (винаги) е бил друг! :))) А именно - спестено време за... за каквото и да е!
Нима вече не ни принуждава начинът ни на живот да натиснем по-здраво педала и да увеличим драстично (за някои) скоростта - нима не е така? Та това е в почти всяка сфера от човешката дейност, или там, където се е намесило така нареченото "социално"!!
... Лично аз не мисля, че достатъчно забързано живея, разбираш ли - щом за някои неща не ми стига време, значи трябва да го преструктурирам (пустото му време), или да го спестя чрез повишаване скоростта на живот, скоростта на пътуване към Целите и т.н.
... А това, че когато живееш забързано е много по-вероятно да се срещнеш или срещащ с Онази - е, това е свойствено, явно, на ускорения живот. Значи, щом трябва, ще се срещам с нея по-често - стига да не е за последно! :)))))
Много ти благодаря, че се включи тук - идвай пак, приятелю! Благодаря ти и за подкрепата!! :))
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 16:15:26
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Ден! :-)
За разлика от теб, днес аз съм по-словоохотлив, но ти си надминала себе си по краткост на коментиране! :))))))))
... Да, целите имат за мен огромно значение, пътят до тях - невинаги, но и той си има своето място, а скоростта, с която се движа към тях по пътя - има изключително значение!!
Защо ли? Много просто - искам да ми се случат повече събития за единица време! И то събития, които ми харесват на мен - пък това не е никак лесно, никак! Компенсирам със скорост и пестене на време, то е моят капитал...:)))))))
Някой беше казал "Да живееш лесно е много трудно!" - напълно съм съгласен!! И първата трудност идва от това, че е трудно да намериш необходимата скорост, или ускорение, на живот, а после втората, третата и т.н.
... Излиза, че лесният живот е илюзия, с която сме свикнали, но все пак илюзия....:)))))))))))
До скоро, Ден! Благодаря ти за подкрепата! :))**
_Z_
|
]
Re: Ускорение
от kristi на 03.09.2006 @ 21:11:40
(Профил | Изпрати бележка) | Все някога ще спреш на кръстопът
невероятно тих, невероятно кротък.
безмилостно ще се върти светът,
ще търсиш своята посока.
Ще бъдеш сам със сянката до теб,
обозначила трудното присъствие-
обречената сянка на човек,
понесъл не безгласно кръстта си.
Ще бъде тихо. Въздухът ще свърши.
И птиците ще бият със крилата...............и т.н., и т.н.
Точка "нула" някаква.
А за стиха те поздравявам! |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 16:28:27
(Профил | Изпрати бележка) | Да, Кристи, и до тази "точка "нула" някаква" ще стигне всеки от нас - някой ден, някой час, някой миг....
... Но никой, като изключим патологията, не се стреми и не бърза точно към тази точка "нула" - бързащите имат много цели, но една от главните е да спестят време, за да имат ВРЕМЕ и за другите си Цели и цели, за да им се случат повече събития за единица време, за да живеят по-пълноценно... И при все това, това може да не е смисълът на живота им, а само съпътстваща ги характеристика...:)))
Какво да се прави - те не усещат, че живеят забързано (само когато скоростта, или ускорението станат непоносими и за тях), те просто живеят по-дълго от нас, макар календарната възраст да не е голяма - защото възрастта, която се измерва със случилите се с теб събития е много по-важна, във всяко отношение, за всеки от нас, за всеки човек...
... На мен, засега, не ми достига скорост, но усещам, че набирам ускорение и постепенно, вероятно, ще стигна тази скорост на живот, която би ми спестявала достатъчно време, за да мога да... но това са вече подробности! :))))
Благодаря ти, Кристи, че си тук и споделяш с мен мислите си! :))**
Идвай пак - ще се радвам! :))**
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от krissi (p.g.d@abv.bg) на 04.09.2006 @ 09:31:04
(Профил | Изпрати бележка) | Забързани, препускащи все не остава време.
Забравяме за близките,приятели любими.
Залъгваме се,че със скоростта на време
ще стигнем бързо до заветните предели.
Поспри, не бързай, помисли и не за бреме
Душата си и мисълтта от болки и тревоги очисти
тогава ти от точка "Нула" ще поемеш
спокойно и ще стигнеш там кадето си решил...
Поздрави Зен, чудесно стихотворение!
Прегръщам те!:)* |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 16:35:06
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Крисси! :)
... Допадна ми тематичното стихче, което си написала като коментар - благодаря ти, оценявам това!!! :)))
... И, все пак, не мисля, че забързаността е необходимо свързана със забравянетона близките, приятелите любими - верно е, че за тях ти ще си някъде далеч и те постоянно ще "вият", че не им обръщаш достатъчно, забележи достатъчно внимание, но всъщност това е обратен ефект, от това, че те живеят по-бавно от теб (ако е такъв случаят, разбира се)...
... Не съм далеч от мисълта, че в много случаи именно различната скорост на живот на двамата съпрузи е причина за техния развод, за раздялата им. Ти как мислиш, Крисси? Дали тази хипотеза има място под Слънцето??? М-мм?:))***
Благодаря ти още веднъж, за съпричастността и за подкрепата ти! :))**
Идвай пак, Крисси! :))**
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от krissi (p.g.d@abv.bg) на 06.09.2006 @ 09:32:49
(Профил | Изпрати бележка) | Да, забързани,непрекъснато надпреварващи - изпреварващи и никога в покой, е РАЗМИНАВАНЕ, подминаване, пропускане, забравяне и отново безумен бяг....!? М-мм?:)))
K.iss. ...:))) |
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 06.09.2006 @ 09:42:33
(Профил | Изпрати бележка) | Ами... не съм много сигурен в това, докато не разгледам конкретния случай! :)))))))))**
Приятен ден, Крисси! ***
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 04.09.2006 @ 12:26:01
(Профил | Изпрати бележка) | "какво ли от тебе ще вземе то,
щом болката сещаш я после..."
тежък стих!
поздрави, Зен... |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 16:41:13
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Амарче! :)
Ти пък си уловила по-тъмната част на стихото и затова го възприемаш като тежък стих...
Всъщност, защитавайки идеята, че да живееш "забързано", според другите, е по-добре за самия тебе, а вероятно и за обществото, то трябваше да покажа, само като нюанс, че това няма да стане лесно и ще е необходимо да се "опариш" именно от самото време и начинът му на използване, а също и от натиска на "социалното", което ще те връща в общото русло, защото губи контрол върху теб....
Но ти си усетила, почувствала това и си реагирала - бих ти казал : нищо страшно!!! :)))
По-ценно е другото, а на проблемите и пречките - ще се издържи някак (пък и време ще имаш за това!)....
Благодаря ти, Амарче, че споделяш с мен мисли и чувства - идвай по-често! Необходим ми е твоят поглед! :))**
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от RAD72 на 04.09.2006 @ 16:12:03
(Профил | Изпрати бележка) | Пожелавам на лирическия да намери онази точка, в която тръгването и пристигането да са в съвършенна хармония ...
Бъди обичан !
_R_ :)))) |
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 16:46:44
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Радост! :))
Лирическият наистина търси тази пространствено-времева точка за всяко тръгване-пристигане, която да е в хармония с пътуването, и я намира, слава богу, почти винаги...
Интересно как си усетила този уж страничен проблем при пътуването към целите и връзката му със скоростта на пътуване и преценката за хармонията между тръгване и пристигане...
Това е една много широка тема за рзглеждане, но аз не искам да бъда досаден и затова, само затова, ще спра дотук...
Благодаря ти, Радост, ти ми обърна внимание и върху този проблем, който, макар да го зная, е необходимо да бъде представен в нужната и полагащата му се светлина - поне ще се опитам!!:))
Бъди утешена и реализирана, Рад72! :))**
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от RAD72 на 07.09.2006 @ 14:23:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Не ме питай как... Само знам, че знам :)))))))))) |
]
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 07.09.2006 @ 14:33:44
(Профил | Изпрати бележка) | Ами, природна дарба или
самообразование + самовъзпитание = широка обща култура + повишена сетивност = Рад72
:)))))))**
Радвам се, че си тук! :))))
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от ESEN (z55@dir.bg) на 05.09.2006 @ 14:33:04
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | ...
И пак така рисуваме проблемите
задъхано си тичаме през времето...
Улисани в решаване, зачудени,
тъй, докато зората още буди ни.
...
Забързано... А дали нещо не ни подтиква да бързаме?
Силен стих! Поздрав!:)
|
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 05.09.2006 @ 16:51:50
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, Златна! :)
Да, много са нещата, които ни подтикват да бързаме, но съществуват и твърде много спирачки - засега вторите са повече! :)))
Не знам дали през времето минаваме, или то минава през нас и ни пронизва, чрез случилите ни се събития, но резултатът е един - дошло е време да пестим време (не пари!), защото с пари можеш да си купиш време, но недостатъчно, не толкова, колкото ако сам си го спестиш от забързания си начин на живот...
И понеже темата става много дълга и набъбва постоянно, аз ще спра дотук, надявайки се, че с течение на времето ще се връщаме отново и отново върху тези проблеми и особено проблема за ускорението, когато ти е нужна скорост! :)))
Идвай пак, Златна! :)))****
_Z_ |
]
Re: Ускорение
от 0805 на 07.09.2006 @ 21:59:27
(Профил | Изпрати бележка) | Ааааа, няма да споря!!!:))))
За мен и въпросът, и отговорът са в последния стих.
Да не говорим, че без ускорение няма полет...;)
|
Re: Ускорение
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 08.09.2006 @ 09:13:58
(Профил | Изпрати бележка) | Привет, отново, Лени! :))
... Можем да поспорим, ако искаш, но не тук, разбира се!
Да, частично въпросът и отговорът са изказани в последния стих, но този въпрос, както и въпросният (прости тавтологията!) отговор, могат да се трансформират в много други подобни въпроси и отговори, които само външно ще изглеждат подобни, а ще касаят различни неща и феномени...
Както и да е - радвам се, че и ти мислиш като мен, че без ускорени няма полет - както в пряк така и в преносен смисъл (като изключим частните случаи:)))
Поздрави, Лени! :))**
Благодаря, че прочете, спря се и откликна! ;-))
_Z_ |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 520
ХуЛитери: 2
Всичко: 522
Онлайн сега:
