автор: planineca

В съня си вечер ме допускай,
ти спомняй си за моите очи,
от утре мене не очаквай
умирам аз, не страдай ти.

Тъй трябвало е да се случи,
съдбата моя приеми,
не искам болка да те мъчи,
с усмивка само ме дари.

Бъди щастлива ти без мене,
ще бъде трудно, но дори
да видиш в някой утре мене,
че вече мъртъв съм помни.