автор: Razbojnik

и пукнат грош не струваме и двамата.
Крепя душа в една пробита кошница
и й се чудя още как не е избягала.
То тъй и тъй по дрехите посрещат,
а нов кат тяло нямам и за празник.
С ума съм си - нали бил важно нещо -
макар че много рядко го показвам.

Отвсякъде погледнато е смешно.
Но така ще се износваме - раздърпани.
На него ще му е обаче доста тежко.
За мен е лесно -
дотежи ли ми, си тръгвам.