автор: 5kolio

Когато лудите
Оранжеви флуиди
Оттеглят се от
Твоя неспокоен сън,
Когато думите
Излеят се под масата
Като едничък шанс
Да се стопят,
Когато тишината
Възцари, а
Времето обезкостее,
Когато с дим
Се пренасити
Връхчето на
Палавото ти езиче,
Когато тръгваш
Сляпо към безкрая,
Учудвайки се, че
Това мечта е,
Когато мислите
Оглозгват те
За сетен път,
Преди да осъзнаят,
Че не спят...

Тогава направи
Кълбо от
Огнено море
И пререди се на
Опашката за
Оня свят...момент,
Във който
Времето изригва
Безпощадно,
Откраднало звездите
От пияните вълни,
Понесли се към
Остров на доверие
Несподелено.