автор: liato

била съм толкова много неща,
и хора, които не са се познавали никога,
щастлива или илюзорна,
тропически остров с море,
където никога не вали
дъжд на съчувствие.
И палма, прегъната от недоверие.
Мираж на желание.
Отхапан до болка плод.
Лагуна със хиляди рибки-мечти,
до една неизпълнени.
Не съм била, само дом със камина,
за да стопя и да стопля, онази в мен,
която иска да наранява.
И все още не зная, защо не съм била,
и топла луна и милувка,
по челото на изгарящ.