автор: Mojsei

1.
Лазарев е изключително съдържателен и продуктивен при изследване на преживяванията на своите пациенти и, в същото време, той е невероятно повърхностен при изложението на резултатите на своята терапия.
Това е основната линия на моята критика към него - от една страна, аз приповдигам всичко онова ценно, което представлява човешки опит при разкриване на природата на преживяването, а, от друга страна, отхвърлям онова, което е абсолютна гротеска в изложението, а то си е едно подражателство на господстващата в момента литература - да се използва невежеството като присъстващо, едновременно със сериозното изложение. Такъв е маниерът на писане и на Карлос Кастанеда.
Моят подход при изучаване на опита на Лазарев, а това е опит и на човечеството, е доказателство за коректността, както на изследването ми, така и на изложението ми, което се пропуска от някои мои читатели, за да покаже конкретно техния несериозен подход към излаганата проблематика тук, а тя е ориентирана не просто към специфичните проблеми на енерготерапията, но преди всичко, но чрез нея, към полагането на основете на новата литература, за да израства и художествената литература чрез такава правилна ориентация.


2.
Пътят на святостта, а това е път за постигане на нормално преживяване, се маркира от нишката на споделената любов, която аз изразявам категориално чрез "тъждество", колкото и трудно да се разбира това, от хората, така и недостигнали до нея и спонтанно приемано от онези, които са в обятията на любовта. За възпроизводство на пълноценната личност и дума не може да става, ако това не се извършва чрез механизмите на любовта, а тя е само една - споделена. От тази гледна точка, става ясно какво ни казва Лазарев, когато пише следното:"Стремежът към Бога чрез натрупването на чувството любов трябва да бъде постоянно"(Кн.3, с.99).


3.
Лазарев очертава важна област на преживяването, когато казва следното:"Висшата молитва е без думи. Това е просто съхраняване и увеличаване на чувството любов в каквато и да е ситуация"(с.99). Добре! Съгласен съм, но тази постановка си остава неясна за всеки читател, който не е запознат с механизмите на медитацията, за да разбере молитвата като съдържателна процедура на индивидуалното възпроизводство, за запазване на неговата нормалност.


4.
Хората, които издигат и следват идеала за съвършенство, достигат обикновено до сблъсък с действителността, което поражда конфликт, а той превръща в проблем самото им възпрозводство. Въпросът е интересен и затова ще се спра на него по-подробно. Такъв случай Лазарев описва на редица места в своите книги (Вж.: с. 99-100). Но въпросът има две страни. От една страна, съвременното човечество се раздира от противоречия - стари и нови. При такава ситуация, човек трудно може да приеме себе си за нормален. От друга страна, именно при тези условия, хората се борят да са нормални, т.е. щастливи. И за да постигат това, те по необходимост ще трябва да променят и средата си. Да приемем това като обща постановка! Има не малко автори, които считат като изява на своята честна позиция да споменат и то метафорично, своето несъгласие със съществуващия ред в обществото. Други се изказват по-смело, но стане ли въпрос за практически действия, тях ги няма, а практическите действия днес се свеждат до създаване на общности като инструмент на индивдуалното въпроизводство. Такива общности, в частност, са и стихийните струпвания в сайтовете на Интернет. И тук стигам до едно съществено различие, което касае моята авторова позиция. Лазарев, а и поетите, за които говоря тук, подхождат към лекуването на обществото като се потапят в неговата негативност, а аз, познавайки неговата негативност, тръгвам от собствената си позитивна изграденост в опитите си да разширявам нейния периметър.


5.
Сърцето ми любими, плаче


Сърцето ми любими, плаче-
далеч от тебе е сираче,
защото в нощта ни брачна
пробягна тънка сянка мрачна,
която се превърна в кръст,
родил желание за бърза мъст,
а в нея тегне толкоз жал,
защото бързам, газя в кал…
и хора със съдби предишни
превръщат други в излишни,
а аз се чувствам покварена-
не искам, но съм омърсена,
защото хората измамни
скалъпват факти тъжни, срамни-
с история ограбена
душата е изхабена.
Сред тези хора поживях,
останах чужда, не разбрах
как любещото ми сърце
към теб насочва моите ръце,
готови да те галят по косите
с топлота, цъфтяща в очите,
че ти не си душата втора,
а моя първа и единствена изгора.